ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАДАНЕ ОТ ВИСОЧИНА
В тази публикация ще дадем полезна информация за падане от височина
Падане от височина – статистически данни
Статистическите данни на НОИ показват намаляване на общия брой трудови злополуки в страната за периода от 2009 г. до 2012 г. с 21%. Въпреки очертаните позитивни тенденции за намаляване на трудовия травматизъм и подобряване на условията на труд в предприятията, показателите за честота (коефициент на честота – брой трудови злополуки на 1000 осигурени лица) и тежест (коефициент на тежест – загубени календарни дни от трудови злополуки на едно осигурено лице) на трудовите злополуки, в някои икономически дейности са около 4-5 пъти над средните за страната.
Повечето трудови злополуки в икономическа дейност „Строителство” са в резултат на падане от височина на строителните обекти, завършило със смърт, инвалидност, счупвания и други.
При необходимост от качествени обучения на Вашите служители за ръчна работа с тежести, може да се обърнете към колегите от збутобучения.com, които ще ги направят качествено, коректно и на добра цена.
Падане от височина – травми
Статистическите данни от травматизма през последните години показват, че 47 % от тежкия травматизъм в строителството е в резултат на падане от височина. Анализът на този травматизъм показва, че най-опасни и с най-голям дял за това състояние са следните строителни дейности:
– монтаж на сглобяеми елементи и оборудване;
– земни /изкопни/ работи;
– покривни работи;
– зидарски работи.
Посочените по-горе дейности могат да се определят като криещи най-голям риск от падане от височина при извършване на строително монтажни работи в предприятия от различни икономически дейности и следователно към тях приоритетно трябва да бъдат насочени мерките за защита на работещите.
Защита за падане от височина
Осигуряването на защита от падане още на фаза проектиране е един от найефективните начини за елиминиране и контрол на този риск. При планиране на мерките за защита от падане, е необходимо приоритетно да се залагат мерки, елиминиращи риска при източника на възникването му. Ако това не е възможно следва да се предвидят колективни средства за защита и едва накрая да се прибягва до използване на лични предпазни средства. Практиката показва, че понякога се налага едновременното използване на колективни и на лични предпазни средства.
За целта е необходимо възложителите и инвестиорите да осигурят достатъчно време на проектантите и да не ограничават средствата за защита срещу падане още в самите проекти.
Целесъобразно е при проектирането на сградите и съоръженията да се прави оценка на евентуалните рискови зони и в зависимост от тяхното естество, да се предвидят защитни колективни средства, преди започването на строително-монтажните работи.
На местата където е невъзможно да се приложат колективни методи за защита срещу падане, би могло да се предвидят следните мерки: подходящо разположени точки за закрепване (закачане) на лични предпазни средства (предпазни колани, сбруи и др.);
вертикални/хоризонтални осигурителни въжета монтирани преди започване на работа;
елементи за задържане при падане (мрежи, козирки и др.).
Ако във фаза проектиране не са взети мерки срещу тези рискове и не са предвидени достатъчни мерки срещу падане, то тяхното решаване трябва да става с конкретни инженерно-технически решения за всеки обект.
Падане от височина – рискове
Специално внимание при извършване на строително монтажни работи трябва да се обърне на рискът от падане от височина в резултат от загуба на равновесие, дължащо се на удар от падащи, движещи се или недобре закрепени предмети или съоръжения. В тази връзка мерките за защита от падащи предмети трябва да се прилагат успоредно с мерките за защита срещу падане от височина и да се съобразяват с тях.
Необходимо е да се определят местата и видовете дейности, където риска от падане от височина или риска от падащи предмети съществува или може да възникне.
Такива места, дейности и съоръжения са:
преносими стълби;
скелета;
покриви;
контури на работните площадки;
площадки намиращи се на височина над 1,50 m и отвори в тях;
монтажни и ремонтни работи на височина (включително монтаж и демонтаж на скелета, строителни подемници и др. съоръжения);
автовишки;
временни и постоянни работни платформи;
рампи;
строителни подемници и приемните им площадки;
денивелации на земната повърхност, траншеи и изкопи;
извършване на зидаро-мазачески работи над нивото на главата, изискващи използването на приспособления;
отвори на стълбищни клетки, асансьори и инсталационни шахти;
стенни отвори;
кофражни, арматурни и бетонни работи;
монтаж на външни и фасадни елементи;
почистващи операции по фасадата и прозорците.
Най-често използвани колективни средства за защита и лични предпазни средства при риск от падане от височина са:
1. Колективни средства за защита. (Описаните защитни средства не изчерпват пълното разнообразие от технически решения прилагани в практиката. Когато се използват, трябва да се съобразят със спецификата на всеки конкретен обект).
1.1. Парапети – предпазно съоръжение на всякакъв вид стълби, площадки, балкони, скелета, платформи, преходни мостчета и др., криещи опасност от падане от височина. Изискванията към парапетите са:
– да имат минимална височина 1,0 m;
– да издържат хоризонтално и/или вертикално натоварване не по-малко от 400 N/m (40 кг/м);
– да са обезопасени с бордова дъска с ширина не по-малка от 0,15 m;
– да имат гладка ръкохватка и междинни хоризонтални връзки между вертикалите.
Използват се за защита от падане, т.е. подсигуряват работниците, намиращи се в опасна близост до отвори, шахти, контури на покриви и т.н. В строителството могат да се използват временни и постоянни парапети (когато са част от конструкцията). Важно е да се обърне внимание на мястото на монтиране на парапета, както и за спазване на всички изисквания към конструкцията му – т.е. да е укрепен стабилно, да е преценена носимостта на конструкцията към която е захванат, да има достатъчна височина и всички елементи – бордова дъска, междинни връзки и т.н.
1.2. Осигурителни мрежи.
Осигурителните мрежи не предпазват работника от падане, а служат за улавянето му след падане или те подсигуряват мястото на работа, а не работника. Използват се и за улавяне на падащи предмети. За осигуряване на по-голяма безопасност монтажът на поголяма част от конструкцията на мрежата следва да се извърши на земята. При изграждане на мостове мрежите могат да се монтират по същият начин, а при извършване на възстановителни работи – да се монтират от автовишки, подвижни кранове и др., като работниците, извършващи монтажа трябва да използват лични предпазни средства срещу падане от височина.
Мрежите са приемлив, но не много подходящ способ за обезопасяване на отвори при извършване на строително-монтажни работи.
Някои от изискванията към осигурителни мрежи са:
– да са монтирани възможно най-близо до работната платформа;
– да се простират извън най-изнесения външен ръб на работната зона;
– да са монтирани така, че в случай на падане да не последва удар в предмет намиращ се под нея;
– да се тестват преди експлоатация;
– да се проверяват ежеседмично за повреди, износване и дефекти;
– да не се използват деформирани мрежи;
– всякакви материали, инструменти, отломки или екипировка попаднали в мрежата, трябва да се отстраняват възможно най-бързо, не по-късно от края на работната смяна.
1.3. Капаци.
Капаците се използват за обезопасяване на отвори в пода, покрива или пътеките за преминаване. Капаци трябва да се поставят на всички отвори в работната зона, с изключение на по-широките отвори при които се използват парапети.
Ето и няколко препоръки при обезопасяване на отвори посредством капаци:
Конструирайте капаците така, че да издържат два пъти най-голямото натоварване, включващо работници, екипировка, инструменти и т.н.
Ако се използват дървени капаци, трябва да са подсигурени срещу разместване чрез винтове, пирони, скоби и др.
Маркирайте капаците с ярък надпис.
Ако капакът е прекалено малък за да побере надпис, оцветете го в ярък цвят известен на работниците като “Внимание! Опасност от пропадане”.
Ако капакът се поставя на места от където може да премине самоходна или друг вид строителна машина, капакът трябва да може да издържи два пъти максималното осово натоварване на най-голямата машина.
При монтиране на капаците да се отчита възможността за риск от спъване.
2. Лични предпазни средства за предпазване от падане от височина.
Когато рискът не може да бъде отстранен или намален в необходимата степен и колективните средства за защита не са достатъчни да предпазят работниците от този риск е необходимо да се използват лични предпазни средства, т.е. те са последна, крайна мярка за защита на работниците от риска на работното място.
Лични предпазни средства за защита от падане от височина или срещу риск от падащи предмети са:
Защитни каски.
Колани.
Сбруи.
Персонални фиксиращи системи.
Противоплъзгащи се обувки.
Въпреки, че се увеличава значително броя на строителните предприятия с извършена оценка на риска и предприети мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска при извършване на строителни и монтажни работи, се констатират нарушения, които имат непосредствена връзка със станалите трудови злополуки като: експлоатация на необезопасено работно оборудване и необезопасени работни места, нарушаване правилата за безопасна работа, невнимание от страна на работника или служителя, неосигурени или не използвани ЛПС.
Падане от височина – трудови злополуки
Трудовите злополуки са краен продукт от опасни действия и опасни условия на труд. Те обаче могат да се предотвратят – не са нещо, което се случва от само себе си. Те се получават в резултат от комбинацията на различни фактори. Главни сред които са: техническата екипировка и личните предпазни средства, работната среда и информираността (знанията и уменията) на работника.
В различни публикации и отчети на ИА ГИТ многократно са посочвани основните причини довели до трудови злополуки и те са следните:
неспазване на правилата за безопасна работа;
липса на утвърдени инструкции за безопасна работа на работните места;
недостатъчна квалификация и правоспособност за извършваната работа;
непровеждане на инструктаж и обучение по безопасност на труда или тяхното формално провеждане;
нарушения на трудовата и технологична дисциплина;
неизползване на лични предпазни средства.
Анализът на причините за трудови злополуки показва, че голяма част от тях имат субективен характер, т.е. неглижиране на мерките за защита.
