Шум – в тази публикация ще дадем полезна информация и основни понятия

Шум

Шум – задължения на Работодателя

Преди да започнем е важно да кажем ,че Работодателя е длъжен най-малко веднъж в годината да извърши проверки на работните места и оборудване, където имаме шум и шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. При необходимост от извършване на такива измервания на шум, може да се обърнете към колегите от измерванешум.com, които ще извършат всички видове измервания свързани с шум, бързо, точно, коректно и на много добра цена.

Шум – определения

       Звук

е надлъжна механична вълна – трептене на материята, което се предава като периодична промяна на налягането (вследствие сгъстяване и разреждане на средата) и се възприема от слуховия апарат. Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук. Трептенията се предават по въздуха, но също така и през други газове, течности и твърди тела. Не могат да се разпространяват във вакуум.

       Шумът

е силен или слаб звук с неопределена и непостоянна честота, който се чува например, когато вятърът духа листата на дърветата, при едновременен говор на много хора, или при триене на различни предмети един в друг. Според друго определение шумът е неприятен, дразнещ звук. Човешкото ухо улавя шум с честоти от 16 Hz до 20000 Hz, като с възрастта този диапазон намалява. Ако механичните вълни са до 16 Hz те се наричат инфразвук, а ако са над 20 kHz са ултразвук. Ултразвукът и инфразвукът са недоловими за човешкото ухо. Има шумове които вредят на слуха, но има такива, които създават приятни усещания: шум от птици, поточе в гората, гласът на славей.

       Шум – Сила на звука. Експозиция

Силата на звука е безразмерна величина, която дава понятие колко силно се чува даден звук. С увеличаване на звуковото налягане звукът се чува по-силно, но възприятието на силата на звука не се увеличава право пропорционално на звуковото налягане, а в логаритмична зависимост. Силата на звука има пряка връзка с амплитудата — колкото по-голяма е силата на звука, толкова по-голяма е амплитудата. Измерва се с единицата бел (В), но на практика се използва 10 пъти по-малка единица – децибел (dB). Звук със сила над 120 dB е опасен за хората, защото може да причини всякакви слухови увреждания. Това се отнася и за музика, която се слуша с голяма сила на звука.

В изследването на работната среда много често се измерва/определя еквивалентната експозицията за определен период от време по ниво ―А‖, например: граничната стойност за дневна експозиция – Lex,8h = 87 dB(А). Този запис показва, че въздействието на шума върху работещия за осемчасов работен ден при шум с променлива сила е еквивалентно навъздействието на постоянен шум със сила 87 dB. Буквата ―А‖, поставена в скоби показва, че при измерването шумът е филтриран с филтър, който има чувствителност към отделните честоти на звука, аналогична на чувствителността на човешкото ухо.

При определяне на силата на шума в работната среда е много полезно и едно просто практическо правило: ―Ако се налага да повишавате гласа си, за да ви чуят от разстояние 1 метър, силата на звука е над 85 dB. Следващата таблица дава ориентировъчна информация за някои често срещани източници на шум.

       Шум – някои факти

Загуба на слуха, причинена от шум

Загубата на слуха, причинена от шум е най-често срещаното професионално заболяване както в Европа, така и у нас, представляващо около една трета от всички болести, свързани с работата, преди кожните и респираторните проблеми.

Загубата на слуха, причинена от шум, обикновено се дължи на продължително излагане на силен шум. Първият симптом обичайно е невъзможността да се чуят звукове с висок регистър. Докато на проблема с прекомерния шум се обърне внимание, слухът насъответното лице продължава да се уврежда, включително до степен да среща затруднения при откриването на звукове с по-нисък регистър. Обикновено това се случва и за двете уши. Уврежданията при загуба на слуха, причинена от шум, са трайни.

Загуба на слуха може да се получи и без дълготрайно излагане. Кратковременно излагане на влиянието на импулсивни шумове (дори и на единичен силен импулс), като от оръжеен изстрел или от пневматичен пистолет или от занитване, може да има трайнипоследствия, включително и загуба на слуха и продължително бучене в ушите. Импулсите могат също така да спукат мембраната на ушното тъпанче. Това е болезнено, но увреждането е лечимо.

Шум – бучене в ушите

Бученето е звънтящо, свистящо или бръмчащо усещане в ушите. Продължителното излагане на въздействието на шум увеличава риска от бучене. Ако шумът е импулсивен (напр. взривен), рискът може да се увеличи значително. Бученето в ушите може да бъде първият сигнал, че слухът ви е увреден от шум.

Шум и химикали

Някои опасни вещества са ототоксични (буквално―отровни за ушите). Работещите, изложени на някои от тези вещества и на силен шум, са очевидно пред по-голям риск от увреждане на слуха, отколкото онези, които са изложени поотделно или само на шум, или само на такива вещества. Конкретно е забелязано такова съвместно въздействие на шум и някои органични разтворители, включително толуен, стирен и въглероден дисулфид. Тези субстанции понякога се използват в шумна среда, в сектори като производство на пластмаси, полиграфия, производството на бои и лакове.

Шум и бременни работнички

Излагането на бременни работнички на въздействието на високи нива на шум при работа може да увреди плода. Продължителното излагане на силен шум може да доведе до повишено кръвното налягане и умора. Експериментални доказателства показват, че продължителното излагане на силен шум на неродено дете по време на бременност може в последствие да окаже въздействие върху слуха му и че ниските честоти имат по-голям потенциал да причиняват увреждания.

От работодателите се изисква да оценяват естеството степента и продължителността на експозиция на шум и където съществува риск за безопасността и здравето на работничката или има влияние върху бременността, работодателят трябва така да пригоди условията на труд за бременната жена, че да се избегне излагането й на шум. Трябва да се признае, че употребата на лични предпазни средства от майката няма да защити плода от физически опасности.

Шум – Увеличен риск от злополуки

Шумът може да доведе до злополуки чрез:

затрудняване на работещите да чуват и правилно да разбират говор и сигнали;

маскиране на звука от приближаваща опасност или предупредителни сигнали (напр. сигнали на транспортните средства за движение на заден ход);

отвличане вниманието на работещите, напр. на шофьорите;

допринасяне за стреса при работа, което увеличава когнитивното натоварване повишавайки вероятността за допускане на грешки.

Шум – Нарушаване на говорната комуникация

Ефективната комуникация е от съществено значение на работното място, независимо дали е в:

• производствено предприятие;
• строителна площадка;
• телефонен център;
• или училище.

Добрата говорна комуникация изисква говорно ниво при ухото на слушателя, което да е поне 10 dB по-високо от нивото на заобикалящия шум.

Заобикалящият шум много често се усеща като осезаемо нарушение в говорната комуникация, особено когато:

често има заобикалящ шум;

слушателят вече има лека загуба на слуха;

говорът е на език, който не е майчин език на слушателя;

на физическото или умственото състояние на слушателя оказва влияние влошено здраве, умора или увеличено работно натоварване под натиска на времето.

Влиянието на тези фактори върху безопасността и здравето при работа варира в зависимост от работната среда, например:

заобикалящият шум може да принуждава учителите да повишават тон, което води до гласови проблеми;

едно устно указание може да бъде разбрано неправилно поради фоновия шум от шофьор на строителна площадка или от оператор в предприятието, което да доведе до злополука.

Шум и Стрес

Стресът при работата възниква, когато изискванията на работната среда надхвърлят способността на работещите да се справят с тях (или да ги контролират). Има много причини за стреса (стресиращи фактори) при работа и рядко един случаен фактор води до стрес, свързан с работата. Физическата работна среда може да бъде източник на стрес за работещите. Професионалният шум, дори когато не е на ниво, което изисква мерки за предотвратяване загубата на слуха, може да бъде стресиращ фактор (напр. често телефонно позвъняване или постоянно бръмчене от климатик) макар че неговото влияние обикновено е в комбинация с други фактори.

Как шумът влияе върху нивото на стреса при работещите зависи от комплекс от фактори, включващи:

 естеството на шума, включително неговата сила, тон и предсказуемост;

 комплексността на задачата, изпълнявана от работещия, например: говоренето на други хора може да бъде стресиращ фактор, когато задачите изискват концентрация;

 професията на работещия (например музикантите могат да страдат от стрес при работа в резултат на безпокойство от възможна загуба на слуха);

Нивата на шума, които при определени обстоятелства могат да допринасят за стреса и по-специално, когато човек е уморен, в други случаи могат да бъдат безобидни.

 Шум – Законодателство

През 2003 г. беше приета Директива 2003/10/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета за минималните изисквания за здраве и безопасност при експозиция на работещите на рискове, свързани с физични агенти (шум). Тази Директива е транспонирана в националното законодателство с НАРЕДБА № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г.

Според член 7(1) от Наредбата ―работодателят е длъжен да отстрани или да сведе до минимум рисковете, произтичащи от експозиция на шум при източника, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при източника. Чл. 3 от нея въвежда също така нова гранична стойност за дневна експозиция – Lex,8h = 87 dB(А). Както и горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB(А). Долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB(А).

В Наредбата са определени и основните задължения на работодателя, които обобщени се свеждат до:

 оценка и когато е необходимо, измерване на нивата на шума, на които работещите са експонирани;

 да оцени риска за здравето и безопасността на работещите съгласно Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска;

 да осигуряване на подходящи лични предпазни средства за защита на слуха когато рискът, произтичащ от експозицията на шум, не може да бъде предотвратен чрез други средства;

 разработвне и прилагане на програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове при превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на действия;

 осигуряване на подходящи лични предпазни средства за защита на слуха, когато рискът, произтичащ от експозицията на шум, не може да бъде предотвратен чрез други средства;

 осигуряване на информация и провеждане на обучение на работещите, изложени на шум на или над долната стойност на експозиция, за предприемане на действие и/или на техните представители;

 здравно наблюдение на работещите, когато резултатите от оценката на риска и измерванията показват риск за здравето им.

Шум – Програма и мерки

Примерните етапи на програмата за защита на слуха са следните:

Изследване степента на шумовото въздействие и източниците на шум

Информацията за нивата на шума в оделните производствени зони/работни места е базата, на която се определя въздействието, което той оказва на работещите. С оглед бъдещи решения и оценка ефекта от тях е добре, въз основа на измервания да се иготвят шумови карти. Върху планът на съответното помещение/цех с различен цвят се нанесат зоните с еднакви нива на шума (под 80 dBA, от 80 до 85, от 85 до 87, от 87 до 90, от 90 до 94, от 94 до 99 dBА и т.н).

Резултатите от измерванията ще ви позволят да прецените кои работещи пребивават най -продължително в рисковите зони. На следващият етап вие трябва да определите и източниците на шум, както инеговите характеристики. Това ще ви бъде необходимо при избора на средства за борба с него.

Технически и организационни мерки срещу шум

Основното правило е „Премахване на шума при източника на създаването му“. Най–често това става чрез промяна на технологоиите, технологичните режими и/или оборудването. В случай, че това не е удачно следващата по приоритет мярка е свързана с ограничаване разпространението на шума. 1. преместване на източника на шум в друго помещение. 2. монтиране на шумоизолиращи прегради (обвивки, кожуси). За да са максимално ефективни тези мерки и да не възпрепятстват нормалната работа, те трябва да се обсъдят с работещите.

При разработване на организационните мерки водещо е правилото.: „Незвисимо от експозицията излагането на шум, без това да се налага е вредно“. На практика това правило изисква да се разработят мерки, ограничаващи до възможния минимум престоя в зоните с високи нива на шума:

• графици за обходи;
• графици за ремонти;
• маршрути за обходи;
• други.

Оценката на риска на етап проектиране е една основна организационна мярка, със значителен последващ ефект.

Шум – Информиране и обучение      

Информацията и обучението включват:

1. естеството на риска;
2. мерките, предприети за прилагане изискванията на наредбата, с цел отстраняването или свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от шум, както и условията, при които мерките се прилагат;
3. граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие;
4. резултатите от оценяването и измерването на шума и разясняване на тяхното значение и потенциалните рискове;
5. информация за правилното използване на средствата за защита на слуха;
6. необходимостта и начина за откриване и съобщаване на признаците на увреждане на слуха;
7. случаите, в които работниците подлежат на здравно наблюдение, и целта на здравното наблюдение;
8. безопасни работни практики за свеждане до минимум на експозицията на шум.

Добре е обсъждането на темите, отнасящи се до шума да става в малки групи и често.

      При необходимост от качествени обучения на Вашите служители за шум, може да се обърнете към колегите от збутобучения.com. Те ще ги направят качествено, коректно и на добра цена.

Шум – Защита на слуха. Външни и вътрешни антифони.

Независимо, че личните предпазни средства са в долната част на списъка, показващ йерархията на мерките срещу шума. Те са едно често срещано решение, което присъства в програмите срещу шума, главно поради неговата лесна приложимост. Два са основните фактора, определящи ефекта от тях:

 правилният избор;

 редовното им използване.

Изборът на антифони се извършва на база действителната експозиция на работещите, като се отчита намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха. Действителната експозиция винаги е по ―А ниво. Затихването се определя по един от трите метода:

1. Октавнолентов метод (отчита честотната характеристика на шума в целия спектър на чуване);
2. HML метод (ниски, средни, високи честоти от спектъра на чуване);
3. SNR метод (опростено изчисляване – средно претеглено намаляване за целия честотен спектър).

Степента на затихване е информация, която се предоставя от производителите на антифони.

При използване на антифони, силата на звука който въздейства върху слуха на работещия е равна на силата на звука в работната среда, намалена със степента на затихване на съответния модел антифон. Това е вярно обаче, само, ако антифоните се носят редовно и непрекъснато. На фиг.1 е показано намаляването на ефективната защита на антифоните с намаляване продължителността на тяхното използване в дадена шумова околна среда

Шум – Следене слуха на работещите. Аудиометрия.

Слухът на всеки, който е изложен на въздействието на шум трябва да се проверява при постъпване на работа и периодично (ежегодно). С цел ранно откриване на изменения на слуха. При периодичните проверки се определят праговете на чуване за чeстоти 0.5, 1, 2, 3, 4, 6 и 8 kHz. Проверките се извършват с помощта на специален прибор – аудиометър в шумоизолирана кабина. При откриване на изменения в слуха, дължащи се на въздействието на шума от работната среда, медицинско лице (лекарят от службата по трудова медицина) и лице от предприятието следва да обсъдят и изпълнят конкретни мерки.

При аудиметричните изследвания трябва да се отчита и вероятността промените в слуха да се дължат и на фактори, които не са свързани с работата, например:

• други заболявания;
• хоби (лов);
• прекарване на свободното време в шумна среда (дискотеки);
• други.

Документиране на програмата за мерки срещу шума.

Доколкото програмата за мерки срещу шума е част от общата оценка на риска, всички изисквания, отнасящи се до документиране на оценката на риска се отнасят и до нея. Допълнително, в определените случаи, указани в чл. 10, ал. 5 от НАРЕДБА № 6 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, той е длъжен да уведоми съответната дирекция ―“Инспекция по труда“.

Съгласно чл. 135 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г. „Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска“.

Още полезни публикации за ЗБУТ, може да намерите ТУК