Полезна статия за шумова характеристика на София и рисковете за здравето на хората!

За качествено измерване на шум, може да се обърнете към колегите от измерванешум.com

ШУМОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СОФИЯ

Шумът и шумовото “замърсяване” на околната среда представляват един от големите екологични проблеми на нашето време. Основен източник на шум в населените места е автотранспортът. Шумът е комплекс от звуци, които действат неблагоприятно върху човешкия организъм.

Минималната звукова енергия, която при човека е в състояние да предизвика слухово възприятие, се нарича долен слухов праг и се означава с 0 децибела.

Най-горната граница, при която човек възприема звука като болка, се нарича горен слухов праг или праг на болката и отговаря на сила на звука от 130 децибела при 1000 херца честота.

Освен сила звукът се характеризира и с височина /честота/. Човешкото ухо може да възприема звуци с честота от 16 до 20 хиляди херца. Едно трептене в секунда е 1 херц. Всички звуци, които имат над 20 хиляди трептения в секунда, се наричат ултразвуци, а онези, които имат по-малко от 16 трептения в секунда – инфразвуци. Въпреки че ултразвуците и инфразвуците не се възприемат от нормалното човешко ухо, те имат също така вредно влияние върху човека.

Видове шум

В хигиенно отношение в практиката се различават три вида шум – производствен, комунален /транспортен и уличен/ и битов. И трите вида шум в зависимост от състава си /преобладаващата честота/ биват:

• нискочестотни  – 16-350 херца;
• средночестотни – 350-800 херца;
• високочестотни – 800-20 хиляди херца.

Докато човешкият глас е от 80 до 1034 херца, а пианото от 27 до 4 хиляди, в промишлеността преобладават шумове с честота от 40 до 13 хиляди херца. Освен това се различават непрекъснат /с постоянно ниво/ и прекъснат /импулсен/ шум.

Шумова характеристика на София – влияние

Звукът като вълнова енергия над известни граници има универсално биологично разрушително действие. Високият шум засяга най-рано слуховия орган, централната и вегетативната нервна система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние. Резките внезапни шумове повишават секрецията на адреналин от надбъбречните жлези, което води до свиване на кръвоносните съдове, нарушаване на периферното кръвообращение и повишаване на кръвното налягане. Всичко това допринася за развитието на хипертония и атеросклероза и може да доведе до тежки съдови инциденти – инсулти, инфаркти, тромбози и др.

Като мощен стресов фактор шумът далеч не изчерпва своето вредно въздействие върху организма само със специфичното поражение на слуховата функция. Той влияе върху нервно-психичната сфера, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, жлезите с вътрешна секреция, обмяната на веществата, нервно-мускулния апарат и др. В определен смисъл може дори да се твърди, че неспецифичното въздействие на шума заема по-важно място в шумовата патология, отколкото специфичното поражение на слуховата функция. Проучванията показват, че няма орган в човешкото тяло, който да е пощаден от вредното въздействие на шума.

Някои данни на Световната здравна организация показват следното:

• от 8 до 10 милиона души в САЩ се нуждаят от слухови апарати, като глухотата е разпространена най-вече сред безработните;

• според направените изследвания в Англия всяка трета жена и всеки четвърти мъж страдат от невроза, която е резултат от шумово въздействие;

• проучвания във Франция показват, че всеки пети пациент на психиатричните болници е загубил разсъдъка си, поради вредното действие на непрекъснато растящия шум в жизнената среда.

Установено е по безспорен начин, че високочестотният шум е по-вреден в сравнение със средно и нискочестотния шум и че импулсният шум е по-опасен в сравнение с непрекъснатия. И друго. Човешкото ухо възприема звуци и по време на сън, затова шум от 50-60 децибела може да породи в спящо състояние същите вегетативни реакции, каквито се установяват в будно състояние при въздействие на шум с интензитет 80-90 децибела т.е. шумовото въздействие по време на сън е по-вредно в сравнение с това в бодро състояние.

Шумова характеристика на София – контрол

Шумът е широко разпространен и особено агресивен към човешкото здраве в големите съвременни градове. У нас той е предмет на системен контрол от 1972 г. Ежегодно Столичната ХЕИ представя шумовата характеристика на София, която отразява шумовите нива, създавани от урбанизираната среда.

През месец октомври 2015 г. Столичната регионална здравна инспекция проведе мониторинг на шума на територията на град София съгласно действащите нормативни документи и утвърдения план на инспекцията. Измерванията бяха реализирани в 49 пункта. Разпределението на пунктовете по територии е следното:

• 24,0% − територии, подложени на въздействието на релсов транспорт;
• 45,0% − централни градски части и територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик;
• 27,0% − жилищни зони;
• 2,0% − производствено-складови територии;
• 2,0% − зони за лечебни заведения и санаториуми.

Част от пунктовете са лечебни заведения, но сградите им са разположени в непосредствена близост до уличното платно и не могат да бъдат отделени от съседното застрояване. Тези пунктове попадат в територии, подложени на въздействието на релсов транспорт, централни градски части, територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик и жилищни зони.

Анализ на резултатите от измерванията на шумова характеристика на София

Не бяха установени еквивалентни нива на шума в диапазоните 78 − 82 dB(A) и 73 − 77 dB(A) в нито един пункт.

Еквивалентни нива на шума в диапазона 68 − 72 dB(A)

бяха измерени в 18 пункта или 36,7% (при същия брой през 2014 г.). Минималните измерени стойности са от 66,0 dBA до 71,9 dB(A), а максималните − от 68,1 до 73,8 dB(A). Спрямо предходната година няма съществени разлики в минималните и максималните стойности (промените са до +/- 0,6 dB(A).

Еквивалентни нива на шума в диапазона 63 − 67 dB(A)

бяха регистрирани в 13 пункта или 26,6% (при същия брой през 2014 г.). Измерените минимални стойности са от 62,4 до 66,8 dB(A), а максималните − от 64,9 до 69,0 dB(A) и са без съществена разлика спрямо 2014 г.

Еквивалентни нива на шума в диапазона 58 − 62 dB(A)

бяха измерени в 8 пункта или 16,3% (с един повече). Измерените минимални стойности са от 56,4 до 62,9 dB(A), а максималните – от 58,2 до 64,0 dB(A). При минималните стойности има леко понижение, под 2,0 dB(A), a при максималните – леко увеличение до 2,0 dB(A).

Еквивалентни нива на шума под 58 dB(A)

бяха регистрирани в 10 пункта или 20,4% (при 9 през 2014 г.). Измерените минимални стойности са от 50,6 до 56,8 dB(A) (при 49,0 до 56,8 dB(A) през 2014 г.), а максималните от 53,2 до 60,1 dB(A) и са без съществени промени.

В 34 пункта е отчетено наличие на мотоциклети, като относителният им дял варира от 0,1 до 3,0% в различните пунктове и измервания.

Във всички пунктове са отчетени товарни коли и автобуси и относителните им дялове варират в широки граници (от 1,1% до 22,2%).

В два пункта (4,2%): №3 − гара Подуяне и № 21 − бул. „Г. Делчев” №31, няма промяна в еквивалентните стойности.

В 26 пункта (53,0%) еквивалентните стойности са по-високи (с четири по-малко в сравнение с миналата година). Промените са от 0,1 до 2,0 dB(A) (при 0,1 – 4,3 dB(A) през предходната година):

• в 20 пункта (със седем повече) повишението е до 1 dB(A);
• в 6 пункта (с 1 по-малко) – до 2 dB(A).

В 21 пункта (42,8%) еквивалентните стойности на шума са по-ниски (с пет повече в сравнение с миналата година). Промените са в границите от 0,4 до 7,1 dB(A):

• в 3 пункта – от 5,2 до 7,1 dB(A);
• в 5 пункта – от 2,0 до 4,3 dB(A);
• в 13 пункта – под 2,0 dB(A).

Най-голямо е намалението в пункт №46 (29-ти ДКЦ) – със 7,1 dB(A), следван от пункт № 9 (жк Младост 1, бул. „Сахаров”) – с 5,5 dB(A) и №48 (жк „Хиподрума) – с 5,2 dBА.

Само в един пункт (2,1%) еквивалентните, максималните и минималните стойности са повишени в незначителна степен – пункт №11 (бул. „Сливница“, ул. „Будапеща“ ляво).

В 21 от пунктовете (42,8%) еквивалентните, максималните и минимални стойности са по-ниски спрямо предходната година. Броят им е с десет повече, като разликите съответстват на промените в еквивалентните нива и са значителни в минималните стойности.

В останалите 27 пункта (55,1%) или с 14 повече, само максималните стойности са повишени незначително, а минималните са по-ниски. Общо в 31 пункта измерените минимални, максимални и еквивалентни стойности попадат в един и същи диапазон.

Разликата в измерените минимални и максимални стойности е 4 dB(А) и нивото на шума се запазва почти непроменено през целия ден.

В 13 пункта (със седем повече) еквивалентното ниво на шума е 70 и над 70 dB(А).

В зависимост от вида територия, в 41 пункта (83,7% при 92% през предходната година) еквивалентните нива са равни или над граничните стойности от 65 dB(A), 60 dB(A) и 55 dB(A). В пункт №33 − кв. Захарна фабрика, бл. 168 стойностите са под граничните от 70 dB(А). В пункт №41 − УМБАЛ „Света Анна”, ул. „Д. Моллов” № 1, нивото на шума е над граничните стойности от 45 dB(A).

Шумова характеристика на София – зони

Няма пунктове, чиито нива на шума попадат в диапазона 73 − 77 dB(А) (при 2% през 2014 г.). Относителните дялове на пунктовете в диапазони 68 − 72 dB(А) (36,7%) и 63 – 67 dB(А) (26,6%) се запазват без промяна. Промени има и в дяловете на пунктовете в ниските диапазони – 58-62 dB(А) и под 58 dB(А), които са увеличени с по 2,1% − от 8,3% на 14%, а тези под 58 dB(А) – от 25% на 18%.

В някои райони високите нива на шумова характеристика на София трайно се запазват: №3 − гара Подуяне, №18 ул. „Св. Наум”, ул.”Вишнева”, по протежението на бул. „Сливница“ – пуктове №№6, 7, 10 и 11 и по протежението на бул. „Евлоги Георгиев“ – пунктове №№23 и 24.

Шумова характеристика на София – Заключение

Измерените нива на шума в пунктовете на град София се променят през годините. Броят на пунктовете с еквивалентни нива на шума в диапазона 68-72 dB(А) остава най-голям. Броят на пунктовете, където се отчита повишение на еквивалентните нива е по-голям от тези с понижение, относителните им дялове са близки, което е в резултат от увеличеният брой на пунктовете с намаляване на шума. При пунктовете с по-високи нива на шума повишението е за сметка само на максималните стойности. С изключение на пункт №10, при всички останали има понижение на минималните стойности в широки граници.

Наблюденията през последните десет години на шумова характеристика на София показват, че нивото на шума в голяма част от пунктовете се задържа трайно над граничните стойности.

Световната здравна организация /СЗО/ акцентира на факта, че шумът, причинен от градския транспорт, излага европейците на сериозен риск като повишава честотата на хипертониите и сърдечно-съдовите заболявания, нарушава съня, уврежда детското здраве, намалява работоспособността. За последните 10 години европейското население, което е изложено денонощно на шум над допустимите нива /над 65 децибела/, се е увеличило от 15 на 26%.

Ето защо у нас мерки относно шума от градския транспорт се вземат непрекъснато на всички нива. Работи се по програми, целта на които е създаване на благоприятна и здравословна акустична среда в териториалните общности.

ДАННИТЕ СА ВЗЕТИ ОТ СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ !

Още полезни публикации свързани с шум, може да видите в категория:

• ШУМ

Очаквайте и следващите ни публикации!