Работа на височина на стълбове и конструкции – част 2

Работа на височина на стълбове и конструкции – втора част от нашата специална поредица за безопасна работа на височина.

Работа на височина на стълбове и конструкции

Дейности по желязно-решетъчни (ЖР) стълбове и конструкции (продължение)

В предишния ни материал по темата изяснихме, че термините „на височина“ и „от  височина“ означават височина над 1,5 м от пода или терена.

Запознахме се с необходимостта от специализирано обучение на лицата, извършващи дейности по желязно-решетъчни (ЖР) стълбове и конструкции, както и с изискванията към ползваните ЛПС и организацията на работната площадка.

Днес представяме на вашето внимание основните правила за безопасност и някои от специалните техники на достъп. 

Работа на височина – правила за безопасност при самостоятелно изкачване / слизане по необезопасен желязно-решетъчен стълб или конструкция.

В зависимост от конкретните задачи и място на работа са разработени различни техники и средства за достъп и обезопасяване.

Широко приложение намират т.н. Y-образни (раздвоени) осигурителни ремъци с или без поглъщател на енергия (енергиен абсорбатор) и захвати (карабинери) с голям отвор.

Основно правило при ползването им е, че при изкачване / слизане работещият не трябва да остава незакрепен към конструкцията дори и за кратък период от време.

При първа възможност работещият трябва да закача единия карабинер на Y-образния ремък към по-високо разположени спрямо неговата позиция елементи от конструкцията.

Важно е да се избягва използването като опора на елемент, към който сме осигурени при преместване на далечния край на осигурителния ремък.

Това се изисква, защото след евентуално разрушаване / скъсване на елемента оставаме едновременно и без опора, и без осигуряване.

Задължително ли е и двата карабинера на Y-образния ремък да бъдат закрепени към конструкцията?

Не. Той е проектиран така, че да предоставя надеждна осигуровка и при увисване на единия клон от ремъка. Но не е без значение какво ще направим с втория карабинер, защото това реално може да създаде проблем.

На рисунките по-долу са дадени три варианта на разполагане на ремъка с втория карабинер:

– Вариант 1 – правилен. Вторият карабинер е захванат за опорна точка (желателно е тя да е различна от таза, към която е захванат първият карабинер).

– Вариант 2 – също правилен. Работещият е достатъчно осигурен чрез първия карабинер и единия клон на Y-образния ремък.

– Вариант 3 – неправилен! Вторият карабинер е захванат за халка на колана на работещия. При инцидент и падане поглъщателят на енергия няма да може да се разгъне изцяло, защото дължината му ще бъде ограничена от дължината на втория клон на Y-образния ремък, чиито свободен край е фиксиран погрешно към халката на колана. В този случай падането ще се прекрати по-рязко и пораженията върху човешкия организъм са неизбежни.

Друго важно правило: осигурителните ремъци с интегриран поглъщател на енергия не трябва да бъдат удължавани, защото размерът им е съобразен с енергийния капацитет на поглъщателя. Удължаването на ремъка увеличава времето на падане, а оттам и ускорението на тялото, в резултат – скъсването на осигуряващото ЛПС и преминаването към свободно падане с летален изход е много вероятно.

Работа на височина – фактор на падане

Сега ще разгледаме един важен елемент на безопасността, наречен „фактор на падане„.

– Фактор 0: Точката, в която сме закрепили осигурителния ремък, е разположена по-високо от точката, в която ремъкът е прикачен към тялото ни. При инцидент времето (дистанцията) за свободно падане ще бъде малко и дори ремъкът да е без енергиен абсорбатор, не сме изложени на опасност.

– Фактор 1:  Тук точката на закрепване към мястото на осигуряване е приблизително на едно ниво с точката, в която ремъкът е прикачен към тялото ни. Височината на свободния полет е по-голяма и ако нямаме поглъщател на енергия, ускорението, придобито от тялото при падането, може да доведе до различни по тежест наранявания / контузии.

– Фактор 2:  Осигурени сме в много ниска точка. Височината, а оттам и времето / ускорението при свободен полет след инцидент са големи и последствията със сигурност ще бъдат изключително неприятни (или дори фатални).

Работа на височина – начини на осигуряване

След запознаване с фактора на падане за нас ще е по-лесно да осмислим правилните и неправилните начини на осигуряване.

Нека разгледаме внимателно рисунките по-долу:

1. – Работещият е осигурен по правилата – имаме малък фактор на падане и риск за здравето и безопасността на практика няма.

2 и 3 – За минимизиране на риска работещият трябва бързо да премести единия карабинер на Y – образния осигурителен ремък в по-висока точка, както е показано на рисунка 4.

5 и 6 – Тук опасността от фатален изход при инцидент е изключително голяма. От една страна осигурителните точки са ниско разположени, а от друга – карабинерите са захванати към наклонен или вертикален елемент от конструкцията, което при падане ще доведе до приплъзването им надолу (по посока на жълтите стрелки), а оттам и до увеличаване на времето (и разстоянието) на свободно падане.

Има ли пряка зависимост от височината, на която се работи, системата за обезопасяване и риска за работещия?

Да разгледаме две площадки: на първата работещите са на 4,50 метра над земята, а на втората – на 45 метра.

И в двата случая персоналът е осигурен с ЛПС за работа на височина (избран е Y-образен ремък), обучен е и ги ползва правилно.

Правим уговорката, че оценяваме само евентуалните поражения в резултат на падането, а не например трудностите при евакуация на попаднало в неблагоприятна ситуация лице.

Къде рискът за контузия / нараняване е по-голям в случай на инцидент?

Възможни отговори:

1. По-безопасно е падане от 4,5 метра;
2. По-безопасно е падане от 45 метра;
3. Височината е без значение, ако ЛПС са изправни и работещите ги ползват съгласно правилата.

На рисунката по-долу са показани стадиите на движение на осигуреното с ЛПС тяло при свободно падане.

– Вляво е площадката, на която е разположено лицето преди падането (забележете – точката на осигуряване е подбрана възможно най-добре – над главата на работещия);

– В средата вече имаме свободно падане, ограничено от осигурително въже (ремък);

– Отдясно е показано положение на тялото след разгъване на забавящия падането поглъщател на енергия (енергиен абсорбатор).

Следващата рисунка ни дава представа за минималната височина (разстояние), от която е възможно безопасно падане с увисване на осигурителното въже (ремък):

Видно от нея, минималното безопасно разстояние под работещия е около 6,75 м. (2,0 м дължина на въжето / ремъка + 1,75 м удължаване на енергийния абсорбатор + 2,0 м височина на работещия до точката на закрепване + 1,0 м допълнително осигурително разстояние поради еластичността на системата).

А ако лицето е осигурено към ниска точка (фактор на падане 2), това разстояние е поне с 2 метра по-голямо…

Оттук можем да направим извода, че обезопасяване с Y-образен ремък с енергиен абсорбатор не трябва да се прилага при малка височина на работа.

Тук най-подходящи са личните предпазни средства от т.н. изтеглящ тип.

Оказване на първа долекарска помощ при инцидент по време на работа на височина.

Когато някой виси на колана поради падане, нуждата от ефикасна помощ и бърза евакуация (сваляне) на пострадалия са крайно наложителни.

При най-неблагоприятния сценарий загубата на съзнание с последваща смърт може да настъпи след няколко минути. Например травми вследствие на полет с удар тип „махало“ поради неправилно избрана точка на осигуряване.

По данни от различни източници при нормални условия (ако няма вътрешни разкъсвания и други травми, при добри климатични условия…) човек може да остане във въздуха, закрепен на обезопасяващите ЛПС без да загуби съзнание максимум 1,5 – 2 часа.

Т.н. травма при висене е добре позната на лекарите. Характеризира се с нарушение на кръвообращението на жизненоважни органи (мозък, сърце, бъбреци…). Резултат е от неподвижното висене и притискането на крайниците от колана, водещо до нарушено кръвообращение.

Евентуален удар при падането допълнително влошава състоянието на пострадалото лице.

Основни правила:

– Веднага след свалянето му пострадалият да не се поставя в легнало положение. Особено ако е висял дълго време. В долните му крайници има натрупана кръв, която при лягане рязко ще се насочи към сърцето.

Нормалната поза в случая е седнал със свити колена и изправено тяло за около 30 минути.

–  След това той може бавно да се положи в легнало положение.

– Транспортирането до здравно заведение, дори и без видими признаци на травми, е задължително. По възможност то да се извършва в седнала поза.

Надяваме се, че сме били полезни.

Пожелаваме ви работа на височина без инциденти и произшествия.

И… не правете това в къщи / на работа !

Тук може да видите едно полезно видео за работа на височина на стълбове и конструкции Work at the height

Може да прочетете и първата част от нашата поредица: ТУК

Още полезни публикации по темата за безопасна работа на височина на стълбове и конструкции, може да видите в нашите категории:

• ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА ЛПС
• ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
• ОПАСНОСТИ НА РАБОТНОТО МЯСТО
• ОЦЕНКА НА РИСКА
• ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗБУТ
• ПОЛЕЗНО ЗБУТ

Очаквайте и следващата ни публикация в ZBUTINFO.COM, където ще разгледаме личните предпазни средства, които трябва да използвате при работа на височина!