В тази публикация ще дадем полезна информация за психосоциални рискове на работното място

Психосоциални рискове на работното място

Съществените промени, които бяха направени в начина на работа през последните десетилетия, повишиха рисковете за здравето и безопасността при работа. Тези промени доведоха не само до физически, биологични и химични рискове, но и до повишени психосоциални рискове.

Психосоциалните рискове на работното място се идентифицират като едни от главните съвременни предизвикателства за безопасността и здравето. Те се свързват с проблеми на работното място като стрес, насилие, безпокойство и тормоз. Освен това съществуват факти, доказващи, че стресът е свързан с по-лошо изпълнение от страна на работещите, често отсъствие от работа и повишен риск от инциденти. Прекомерният стрес е опасен за здравето на работещите и прави хората неспособни да се справят с допълнителни задачи.

Най-често срещаното определение за „психосоциален” е: „взаимодействието между психични и социални фактори“. Това означава взаимодействие и в двете посоки, т.е от социални фактори към психични, и обратно. Психосоциалните опасности могат да бъдат дефинирани като: онези аспекти на планирането, организацията и управлението на работата и съответния им социален и свързан с околната среда контекст, които е възможно да причинят психични, соци- ални или физически вреди.

В резултат на стрес тези психосоциални рискове могат да въздействат пряко или косвено върху психичното и физическото здраве.

Разработването на психологически модели беше опит да се превъзмогнат някои от отправените критики към по-ранните подходи към стреса. Този подход концептуализира стреса при работа от гледна точка на динамичното взаимодействие между хората и тяхната работна среда. В момента има консенсус относно този метод на дефиниране на стреса. Моделът човек – среда – нагласа и моделът изискване – контрол или изискване – контрол – подкрепа са два от най-често срещаните модели.

Психосоциални рискове съгласно европейската статистика

Доклад на Европейската фондация

Съгласно доклада на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, стресът на работното място е сред най-често посочваните причинители на заболявания сред работещите, като оказва влияние на повече от 40 милиона души в ЕС. Действително Четвъртото изследване на условията на труд в Европа (ЕWCS, 2005) показа, че през 2005 г. 20% от работещите в ЕС-15 и 30% от работещите в 10-те нови държави-членки считат, че здравето им е застрашено поради стрес на работното място (данните са за работещите, посочили, че работата се отразява на тяхното здраве). През 2002 г. годишните разходи за икономиката на ЕС-15, породени от стрес на работното място, са оценени на 20 000 милиона евро.

Eвропейско изследване на предприятията

Eвропейското изследване на предприятията по отношение на новите и появяващите се рискове (ESENER) показва, че инцидентите, мускулно-скелетните увреждания и стресът при работа са сред главните проблеми на работодателите. Стресът на работното място е често посочван като основен проблем на работодателите, работещи в сферата на здравеопазването или социалните услуги. Междусекторно, най-голямата разлика в нивата на тревожност е свързана с работата с проблемни клиенти, пациенти, ученици и др., която е най-характерна за секторите здравеопазване и социални дейности, хотелиерство и ресторантьорство, и образование.

Сред 79% от лицата на ръководни позиции в Европа се наблюдава безпокойство, свързано със стреса на работното място, което показва, че стресът е фактор в предприятията, със същата значимост, както и трудовите злополуки. Безпокойството, раздразнителността и стресът оказват влияние върху професионалния живот на работещите в различна степен в отделните сектори на икономиката. Секторите здравеопазване (включително и социални дейности), транспорт и услуги са най-проблемни.

Данните за стреса от различните страни в ЕС

Данните за стреса от различните страни – членки показват, че в секторите образование и здравеопазване стресът на работното място е най-често срещан в Словения (отбелязан от 60% от работещите), следвана от Гърция и Латвия (където стресът е отбелязан съответно от 54% и 52% от работещите в същите сектори).

Дори и в страните, където общото ниво на стрес е по-малко от средното за ЕС, като например Великобритания, Чехия и Холандия, повече от 20% от работещите в секторите здравеопазване и образование отбелязват наличие на стрес на работното място. 65% от работещите в транспорта и комуникациите в Гърция, почти 50% от тези в същите сектори в Словакия и Швеция, и повече от 40% в Полша и Португалия вярват, че стресът се отразява негативно на тяхното здраве и безопасност.

Данни на Евростат

Данни на Евростат (1999) показват, че следните психосоциални рискове – „стресът, депресията и тревогата” са обичайни причини за отсъствие от работа за повече от 14 дни в сектори като здравеопазване и социални дейности. В тези сектори психичните проблеми са почти толкова честа причина за отсъствие от работа, колкото и мускулно-скелетните увреждания.

Според Изследването на условията на труд в Европа и научната литература, някои професии са особено рискови за различни форми на насилие. През 2005 г., заплахи от физическо насилие са били докладвани от служители, работещи в образованието и здравеопазването (14,6%), транспорта и комуникациите (9,8%), хотелиерството и рес- торантьорството (9,3%), предоставянетона услуги, и търговията на дребно (9,2%). Действително физическо насилие (от хора извън компанията) е било преживяно от 8,4% от служителите в образованието и здравеопазването, 7,4% в хотелиерството и ресторантьорството, 7,2% в транспорта и комуникациите и 6,8% при предоставянето на услуги, и търговията на дребно.

Тормозът на работното място е докладван в сектори, като:

• хотелиерство и ресторантьорство (от 8,6% от служителите);
• образование и здравеопазване (7,8%);
• транспорт и комуникации от (6,9%).

Нежелано сексуално внимание е докладвано от:

• 3,9% от служителите в хотелиерството и ресторантьорството;
• 2,7% в образованието и здравеопазването;
• 2,6% в транспорта и комуникациите.

Над 40% от работещите българи се оплакват от стрес в работата, а 60% страдат от обща умора. Това показват резултатите от Националното изследване за условията на труд в България, осъществено по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа”.

Психосоциални рискове на работното място – превантивни и ограничаващи мерки

На база на преценката и оценката на риска, е възможно да се прецени кои рискове са най-значими. Някои рискове могат да бъдат избегнати с предприемането на мерки от работодателя. Други рискове са трудни за избягване, но може да им бъде оказано влияние и да се въздейства върху степента на риска (вероятността) и тежестта на вредата от него (ефекта).

Превантивните мерки против психосоциалните рискове са: ясни заповеди, балансирано разпределение на работните задачи, степен на свобода на работещия да повлияе върху цялостния процес, информираност, ясни процедури, инструкции и отговорности, свързани с дадените правомощия.

Способността да се справяш със ситуацията е важна част от цялостния процес при стреса. Според други виждания, т.е. смекчаващи мерки, са тези, които трябва се предприемат за намаляване на напрежението. Те са насочени индивидуално към работещите там, където превантивните мерки са недостатъчни. Отделните личности се справят със стресовите ситуации по различни начини и с различна степен на успех.

Обичайното мнение е, че човек обикновено прилага и двете стратегии за справяне със стреса – с ориентация към задачите и към емоциите. Първата прилага форми на действие, пряко насочени към справяне с източника на стрес (адаптиране на околната среда към човека). Докато втората се опитва да намали емоционалните преживявания свързани със стреса (адаптиране на индивида към околната среда).

Стресиращи характеристики на работната среда по категории и условията определящи опасностите са:

Психосоциални рискове на работното място – организационна култура и функции (вкл. големина, структура и процедури)

Организационната култура и функции са от първостепенна важност в управлението на предприятия.

Условия, определящи опасностите:

• липсата на дефинирани цели на организацията;
• лоша комуникация;
• слаба подкрепа при решаване на проблеми;
• личностното развитие;
• лоша среда с оглед поставянето на задачи, решаването на проблеми и за развитие.

Психосоциални рискове – Роля в организацията

Тези източници на риск присъстват в много сектори и професии. Професиите в областта на медицинските и социалните грижи и транспорта са свързани с носене на отговорност за други хора.
Условия, определящи опасностите:

• двусмисленост на ролята;
• ролеви конфликти;
• претоварване със задължения;
• неадекватност за ролята;
• отговорност за други хора.

Психосоциални рискове – Кариерно развитие

Тези източници на риск присъстват в много сектори и професии. Комбинации от източници на риск са често срещани в секторите здравеопазване, транспорт и услуги.
Условия, определящи опасностите:

• застой в кариерата и несигурност;
• недооценяване;
• ранно издигане в кариерата;
• лошо заплащане;
• несигурност на работната позиция;
• ниска социална оценка за работата.

Психосоциални рискове – Свобода на решенията/Контрол

Тези източници на риск присъстват в здравните услуги и в някои професии в транспортния сектор.
Условия, определящи опасностите – Слабо участие в процеса на вземане на решение, липса на контрол над работата (контрол, особено под формата на участие), също така има връзка с контекста и по-широки организационни въпроси.

Психосоциални рискове – Междуличностни взаимоотношения на работното място (включително лидерско поведение)

Индивидуалната работа е често срещана в много професии в транспортния сектор и също може да бъде проблем в секторите здравеопазване и услуги.
Условия, определящи опасностите – Социална или физическа изолация, лоши взаимоотношения с висшестоящите, междуличностни конфликти, липса на социална подкрепа, излагане на насилие.

Психосоциални рискове – Взаимовръзка работа – семейство

Рисковете са свързани с неустановено работно време, характерно за всички избрани сектори.
Условия, определящи опасностите – Несъвместимост между изискванията на работата и на семейството, слаба подкрепа от семейството, проблеми на двете поприща (семейство и работа).

Психосоциални рискове – Съдържание на работата, работна среда и работно оборудване

Широко разпространен стресов фактор, свързан с проблеми, произтичащи от ИТ. В сектор здравеопазване много проблеми с техническото оборудване водят до чувство за безсилие, в сектор транспорт проблемите са свързани с превозните средства.
Условия, определящи опасностите – Проблеми, свързани с надеждността, достъпността, удобството и поддръжката или ремонта на оборудване и съоръжения.

Психосоциални рискове – Вид на задачите и естество на работата

Тези източници на риск присъстват в различна степен и в трите сектора: здравеопазване, транспорт и услуги. Проблемите за ресурсите са дискутирани по-специално при медицинските и социалните грижи.
Условия, определящи опасностите:

• липса на разнообразие;
• къс цикъл на работа;
• накъсана или безмислена работа;
• неизползване на умения;
• голяма несигурност;
• слаба оценка;
• липса на възможност за учене;
• изисквания;
• недостатъчни ресурси.

Психосоциални рискове – Работна натовареност/скорост на работа

Голямата работна натовареност и високата скорост на работа са често срещани в трите сектора. Някои професии в секторите услуги и транспорт се характеризират със смяна между претоварване и ненатоварване.
Условия, определящи опасностите – Ненатоварване и претоварване при работа (количествено и качествено), невъзможност за контролиране на скоростта на работа, висока степен на времеви натиск.

Психосоциални рискове – Работен график

Работата на смени и продължителните работни смени присъстват и в трите сектора. В транспортния сектор липсата на възстановяване и почивка е свързана с рискове на работното място и пътно-транспортни произшествия.

Условия, определящи опасностите – Работа на смени, негъвкави работни графици, непредсказуемо работно време, удължено работно време или разминаващо се с официалните празници и почивки.

Повечето автори подчертават, че на личностно ниво, никоя от видовете стратегии не е неременно по-добра от другите при решаването на определен проблем. Смекчаващи мерки са: повече оперативна самостоятелност, време за възстановяване, социална подкрепа, контрол, консултации и обучение.

Психосоциални рискове – Източници на риск на работното място и в работната среда

Има разумен консенсус между авторите на различни литературни източници относно психосоциалните фактори на работната среда, които са възприемани, като стресови и/или носещи по друг начин потенциална вреда. Този консенсус е обобщен в 10 различни категории изисквания към длъжността, работна среда и организация на работа, които могат да бъдат опасни.

Допуска се, че подобни характеристики на работата могат да бъдат възприети като свързани с контекста или с вида на работата. При определени условия всеки един от тези 10 аспекта на работа е доказан като стресов или вреден за здравето. Повечето от доказателствата са свързани с психичното здраве и риска от сърдечносъдови заболявания.

Показахме условията на работа, работната среда и организацията, заедно с коментари на рисковете в избраните сектори. Условията са свързани с психосоциалните рискове. Представени са рисковете, свързани със стреса. Тези рискове могат при определени ситуации и условия да причинят стрес в организацията. В този контекст предлагаме да се използва терминът източници на риск вместо „стресори”. Промяната обикновено се възприема като психосоциален риск, въпреки че нейната вероятно свързана със стрес природа може да се дължи на несигурност и липса на контрол, които тя често представлява.

Познаването на механизма, по който разпределението на психосоциалните опасности се свързва с рисковете на работа, донякъде се усложнява от предположението, че най-голямата опасност за здравето представляват определени синергийни комбинации от тези опасности.

Психосоциални рискове – Изизсквания на законодателството

Всички нормативни документи свързани със ЗБУТ може да намерите в интернет или специализираните платформи.

Независимо, че проблемът “Психосоциални рискове” се разглежда като един от най – значимите за съвременния човек сравнително от скоро, в националното законодателство съществуват конкретни изисквания, насочени към него. Както в Кодекса на труда, така и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд съществуват текстове, които определят рамково основните изисквания, а именно:

       Кодекс на труда:

Чл. 8. (3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

       Закон за здравословни и безопасни условия на труд:

Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица.

Без да са свързани пряко с трудовите правоотношения, съществуват още два закона, занимаващи се конкретно с разглежданата материя: Закон за защита от домашното насилие и Закон за защита от дискриминация.

       Подзаконови нормативни актове

Подзаконовите нормативни актове разглеждат проблема рамково, като указват преди всичко какво следва да се направи, без да посочват в повечето случаи как.

И това е обяснимо с оглед:

• многообразието на възможни ситуации;
• потенциални източници на стрес;
• психосоциални рискове;
• индивидуалните особености на засегнатите лица.

Основното, което се изисква от работодателя е да оцени психосоциалните рискове и предприеме мерки срещу тях.

Налложили са се няколко метода за оценка на риска. Които въпреки различията в детайлите си включват анкети с работещите, интервюта и срещи/дискусии, като тези методи се прилагат самостоятелно, или в комбинация. Независимо от използвания метод, необходимо условие за постигане на добър резултат е активното участие на всички страни в трудовия процес.

По долу са посочени конкретни текстове от две наредби, имащи отношение към въпроса.

НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

Чл. 220. Свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори се контролират и подобряват чрез прилагане на специфични за всеки вид труд профилактични програми за намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа.

НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи

Чл. 3. (1) Работодателят извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др.
(2) Работодателят предприема необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на установените по ал. 1 рискове, отчитайки възможностите за тяхното допълнително и/или комбинирано действие.