ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИТИСКАНЕ И ПРЕМАЗВАНЕ

В тази публикация ще дадем полезна информация за притискане и премазване (машинна безопасност)

Машинна безопасност – Всеизвестен факт е, че в борбата за все по-висока производителност, много голяма роля имат различните видове машини. Тези машини, независимо от своята конструкция могат да бъдат източник на различни опасности, групирани в следните основни направления:

Машинна безопасност – Механични опасности

Произтичащи от: обработваните детайли, например: форма; относително местоположение; маса и устойчивост (потенциална енергия на елементи, които могат да се преместят под действието на теглото); маса и скорост (кинетична енергия на елементи при контролирано или неконтролирано движение); недостатъчна механична якост – натрупване на енергия във вътрешността на машината, например: еластични елементи (пружини); течности и газове под налягане; въздействие на вакуум.

Тези опасности най – често са:

 Опасност от смазване (премазване);

 Опасност от срязване (тип ножично);

 Опасност от порязване или отрязване;

 Опасност от омотаване, навиване;

 Опасност от увличане или захващане;

 Опасност от удар;

 Опасност от пробождане или убождане;

 Опасност от охлузване или протриване;

 Опасност от впръскване или изхвърляне на флуиди под налягане.

Машинна безопасност – Опасности от електрически ток

Допир на хора до активни части (директен допир);

 Допир на хора до части, които са станали активни вследствие неизправност (индиректен допир);
Приближаване до активни части под високо напрежение;Електростатични явления;

 Термично лъчение или други явления, такива като разпръскване на разтопени частици и химични последствия вследствие къси съединения, претоварвания и др.

Машинна безопасност – Термични опасности, имащи за последици:

 Изгаряния, напукване на кожата от измръзване и други увреждания от възможен допир на хора до предмети или материали с екстремно високи или ниски температури, с пламъци или експлозии, и също от лъчение от топлинни източници;

 Увреждания на здравето, дължащи се на гореща или студена работна среда.

Машинна безопасност – Опасности, създавани от шум, имащи за последици:

 Загуба на слуха (глухота) и други физиологични смущения (например загуба на равновесие, отслабване на вниманието);

 Смущение във възприемането на говорна реч, звукови сигнали и др.

Машинна безопасност – Опасности, създавани от вибрации:

 Използване на ръчно държани машини, имащи за последици неврологични и други кръвоносносъдови смущения;

 Вибрации, предавани на цялото тяло, особено когато са комбинирани с неудобни пози.
гилотини в полиграфията и студената обработка на металите, както и за ограничаване на достъпа до роботизирани системи.

Машинна безопасност – Опасности, създавани от лъчения:

 Нискочестотни, радиочестотни и микровълнови лъчения;

 Инфрачервено, видимо (видима светлина) и ултравиолетово лъчение;

 Х-(рентгенови) и гама-лъчи;

 Алфа- и бета-лъчи, йонни и електронни лъчи, неутрони;

 Лазери.

Машинна безопасност – Опасности, създавани от материали и вещества (и техните съставни елементи), преработвани или използвани от машината:

 Опасности, вследствие допир или вдишване на вредни течности, газове, изпарения, пушеци и прах;

 Опасности от пожар или експлозия;

 Биологични или микробиологични опасности(вирусни или бактериални).

Машинна безопасност – Опасности, създадени от неспазени ергономични принципи,

например като тези произтичащи от:

 Неблагоприятни пози;

 Прекомерни мускулни усилия.

Статистиката на трудовия травматизъм показва, че най–голям брой злополуки при експлоатация на машини се свързват с механична опасност, поради което в настоящия материал се представятмерките срещу нея. Поради особения си характер, опасностите, дължащи се на електричество са разгледани в самостоятелен раздел.

Съвременната концепция разглежда безопасността като фактор, който следва да се отчита още на проектния етап на една машина, по време на инсталацията и през целия й експлоатационен живот. Практически това се реализира чрез система от директиви и принадлежащите им стандарти. Основните Директивите са две – Директива за машини MD 2006/42/ЕС и Директива 2009/104/ЕО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО).

В националното законодателство тези директиви са транспонирани със Закона за технически изисквания към продуктите, Закон за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с тях подзаконови нормативни актове.

Пряко отнасящи се до две групи машини и технологичните операции, извършвани с тях са НАРЕДБА № 3 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали, обн., ДВ, бр. 31 от 16.04.2004г., НАРЕДБА № 6 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина, обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г. и НАРЕДБА № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.

Машинна директива

Машинната директива се отнася за всички нови и използвани машини, предвидени за продажба, отдаване под наем или преместване. Производителите на машинно оборудване, опериращи на общоевропейския пазар, са задължени да спазват залегналите в нея изисквания. Съответствието на машините с директивата се потвърждава от маркировката СЕ.

Според Директивата машините са обикновени и опасни. За разлика от първия вид, при които е достатъчно производителят да представи досие за съответствие, даващо му право да постави СЕ маркировката, за опасните машини се изисква сертификат, издаден от трета независима страна. Като опасни, директивата определя машини за леене под налягане на пластмаса с ръчно подаване, машини за работа под земята от определени типове, машини за груба обработка на дърво с ръчно подаване на материала и др.

Директива 2009/104/ЕО дефинира обща рамка от превантивни мерки на работното място, осигуряващи защита на експлоатационния персонал при работата му с машини. Директивата има задължителен характер за всички потребители на машинно и технологично оборудване. Съгласно директивата, се въвеждат задължителен анализ на риска в едно производствено предприятие,разработване на програма за недопускане на инциденти, задължително обучение на персонала, приоритет на колективната пред индивидуалната защита. В националното законодателство тази директива е транспонирана с НАРЕДБА № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г. Основен принцип за обезопасяване при работа е поддържане в изправност на средствата за обезопасяване в процеса на експлоатация.

ЗАПОМНЕТЕ! ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА МАШИНА С НЕИЗПРАВНИ, ИЛИ ЛИПСВАЩИ ОБЕЗОПАСИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА Е СЕРИОЗНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЗЛОПОЛУКА!

Какво преимуществено трябва да се обезопасява:

Въртящите се части – трябва да бъдат обезопасени

Внимание! Точките на контакт между движещи се части са изключително опасни. Те също трябва да са обезопасени.

Какви са най–често използваните средства за обезопасяване и как действат:

Предпазители

 фиксирани;

 с блокировка;

 настройващи се;

 самонастройващи се.

Устройства

 следящи опасната зона;

 спиращи достъпа;

 ограничаващи;

 контрол на безопасността (пускане с две ръце);

 врати.

Безопасно разстояние

Безопасно подаване на материал/вземане на детайл

 автомати/полуавтомати;

 роботи.

Допълнителни мерки

 защитни бариери;

 защитни щитове;

 инструменти за подаване на материал/вземане на детайл.

Различните видове предпазители са често срещано средство за обезопасяване на машините. За да осигуряват защита те трябва да отговарят на някои основни изисквания, по–важни от които са: да са достатъчно здрави, да са стабилно закрепени към машината, да се демонтират и/или премахват само с помощта на специален ключ или инструмент.

В случаите когато предпазителят, или част от него е изградена от материал с отвори, размерът на отворите се съобразява с разстоянието до опасната зона на машината и частта от човешкото тяло, която може да премине през отвора.

Особена конструкция имат предпазителите с блокировка. При тях специално, блокиращо устройство не позволява работа на машината при свален предпазител. Настройващите и самонастройващите се предпазители променят своето разположение в зависимост от размера на обработвания детайл. Много често те се срещат при машините за механична обработка на дървесината.

Друга, много често срещана защита използва устройства за управление с две ръце. Те осигуряват защита основно на оператори на машини, директно изложени на опасност. За разлика от защитните врати, които създават преграда между оператора и опасността, устройството за управление с две ръце принуждава операторът да задържа двете си ръце върху устройството за управление, докато машината изпълнява потенциално опасното движение. Устройствата за управление с две ръце намират най-често приложение в хидравлични, механични и пневматични преси.

Машини с двубутонно управление. Машината не може да работи само ако операторът едновременно натиска двата бутона, т.е ръцете са му извън опасната зона.

С навлизането на електрониката в технологиите все по–често срещани са защитите, следящи опасната зона.

Две са най – често използваните системи за защита:

 Използващи средства за безопасност, чувствителни на налягане. Представляват средства за защита, откриващи присъствието на човек в опасната зона около определена машина. Мястото им на монтаж се определя с оглед постигане на максимална сигурност, че работник, навлязъл в работната зона, ще стъпи върху тях. При навлизане в опасната зона, работникът упражнява натиск върху чувствителни на натиск елементи от пода, което води до спиране на машината.

 Светлинни/лазерни завеси. При тези защити светлинен лъч, или сноп лъчи преграждат опасната зона. Фоточувствителен приемник следи за непрекъснатост на лъчите. В случай, че някой от лъчите се прекъсне, машината изключва. Тези защити често се използват пригилотини в полиграфията и студената обработка на металите, както и за ограничаване на достъпа до роботизирани системи.

Важно място сред групата на електромеханичните устройства за безопасност заемат устройствата за аварийно спиране, познати още като стоп-бутони – тип “гъба”. Тази категория електромеханични средства за защита се използват широко за гарантиране сигурността на работа на машините.

В зависимост от изпълняваната функция за безопасност, устройства за аварийно спиране осигуряват спиране на машината чрез незабавно прекъсване на електрозахранването й, както и регулируем процес на спиране на машината. Броят на бутоните за аварийно спиране зависи от задачите, които изпълнява оператора и конструкцията на машината, като водеща е необходимостта машината да може да бъде спряна аварийно от всяко място, в което е възможно да се намира оператора.

ВАЖНО! Аварийният стоп не бива да се използва за нормално, работно спиране на машината.

Важна част от безопасността при машините е свързана с тяхната експлоатация и поддръжка. Основните правила изискват машините да се използват по предназначение, да се поддържат в състоянието, в което са произведени, като периодично се проверява функционалността на устройствата за защита.