Коронавирус COVID 19 оценка на риска
Коронавирус COVID 19 оценка на риска реална и съгласувана от служба по трудова медицина СТМ. БЕЗПЛАТАНИ практически съвети и препоръки от експерти по здравословни и безопасни условия на труд.
Коронавирус COVID 19 оценка на риска
Както обещахме публикуваме оценка на риска, която е реално действаща, прегледана и одобрена от СТМ. Очаквайте днес или утре и картата за оценка на риска.
Коронавирус COVID 19 оценка на риска – СЪДЪРЖАНИЕ
№ | |||
Обяснителна записка | |||
Част І | ЕТАПИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ ОЦЕНКАТА НА РИСКА | ||
Събиране на изходна информация | |||
Идентифициране на опасностите при различните трудови дейности | |||
Определяне на работещите, изложени на опасности | |||
Определяне елементите на риска | |||
Методика за оценка на риска | |||
Основни понятия във връзка с оценката на риска | |||
Документиране | |||
Част ІІ | ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА | ||
Част III | ИДЕНТИФИЦИРАНИ ОПАСНОСТИ ПРИ РАБОТА | ||
Част IV | ИЗПОЛЗВАНИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ |
Коронавирус COVID 19 оценка на риска – ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Оценката на риска е извършена съгласно разпоредбите на Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска и в съответствие с изискванията на нормативната уредба за осигуряване на безопасност и здраве при работа.
Основните принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа:
- Избягване на опасностите;
- Оценяване на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
- Овладяване на риска при източника им;
- Адаптиране на работата според индивида, особено когато се отнася до проектиране на работни места и организация на дейността;
- Заместване на опасните материали с неопасни или по-малко опасни;
- Използване приоритетно колективни средства за защита пред лични предпазни средства;
- Разработване на превантивни мерки,обхващащи всички сфери на производство, организация на труда, работни условия и взаимоотношения между ръководство и работещи;
са посочени в Рамкова Директива 89/391 и застъпени в над 22 Европейски директиви, които са въведени в националното законодателство чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд и поднормативните актове към него. Основните нормативни актове, определящи функциите, задълженията и отговорностите в областта на осигуряването на здраве и безопасност при работа в Р. България са:
- Конституцията на Република България – чл. 48, ал. 5: „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивки и отпуск при условия и по ред, определен със закон”.
- Кодекс на Труда – Глава ХIII – регламентирани са общите права и задължения на страните в трудовия процес, свързани със създаването, поддържането и спазването на правилата и нормите по безопасни и здравословни условия на труд.
- Закон за Здравословни и Безопасни Условия на Труд – урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите , лицата, които работят за своя сметка или в съдружие, както и за други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия при работа.
- Други нормативни документи – Наредби, Правилници, Добри производствени практики.
За извършване на оценка на риска на работните места са използвани следните методи:
- сравнителен – сравняване на фактологията със съществуващата нормативна среда;
- документален – използване на наличната документация;
- количествено определяне (Белгийски метод);
- анализен – анализ на заболеваемостта с временна неработоспособност; анализ на резултатите от профилактичните прегледи.
Оценката на риска представлява последователно осъществявани действия, чиято цел е да се прецени вероятността от настъпване на увреждане на здравето или живота в процеса на работа.
Оценяването на риска се осъществява като процес от анализи, които се провеждат по начини и последователност, посочени в Наредба 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска . От друга страна, оценката на риска е крайно становище от този процес, изразяващо вероятността /опасността/ от увреждане на здравето, застрашаване живота и нарушаване безопасността на работещите с оглед конкретните условия на трудовата дейност.
При оценяване на риска задължително се обхващат всички аспекти на трудовата дейност в дружеството – работни процеси, работно оборудване, помещения, работни места, организация на труда, използвани суровини и материали, както и други странични фактори, които могат да породят риск.
Предназначението на оценката на риска е да помага на работодателя да изпълнява част от задълженията си по осигуряване на безопасност и здраве при работа на работещите. Документацията по оценяването на риска се съхранява от работодателя. В заключителната си част тя съдържа препоръчителни мерки от оценителите.
Работодателят въз основа на оценката на риска разработва програма за приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини за контрол за изпълнение на тези мерки.
Основната цел при извършване оценка на риска на работното място е да се подобрят условията на труд, като се редуцират рисковете свързани с безопасността и здравето на работещите. Резултатите от предотвратяване, намаляване или ограничаване на производствените рискове водят до подобряване на икономическите показатели. Опазване здравето и безопасността на работещите са в основата на добрите управленски практики.
ЕТАПИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ ОЦЕНКАТА НА РИСКА
Оценката на риска е съобразена с изискванията на действащата нормативна уредба в Република България, свързана с прилагането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Подходът за оценяване на риска се извършва, съгласно изискванията на Наредба № 5/11.05.1999г. на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска.
Оценката на риска включва:
- Оценка на работни процеси, оборудване, помещения, работни места, организация на труда, използвани суровини и материали, определяне изложените на риск лица;
- Оценка на риска за здравето при работа с високо нервно-психично напрежение и неблагоприятни психосоциални фактори, наложен ритъм и монотонност, принудителна работна поза, нерационални режими на труд и почивка;
- Оценка на условията за санитарно-битово обслужване и предложения за подобряването му;
- Изработване на карти за оценка условията на труд на всяко работно място;
- Изработване на карти за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасност и здраве;
- Разработване на мерки за отстраняване или намаляване на риска за здравето и безопасността при работа;
- Разработване на проект на план-програма за намаляване и ликвидиране на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, според степента на установения риск;
Оценка на работните процеси – събиране на информация:
- Състояние на работните помещения – кубатура/квадратура, под, стени, работна мебел;
- Състояние на технологичните съоръжения и оборудване;
- Използвани суровини и материали;
- Фактори на работната среда – осветеност, микроклимат, шум и др.;
- Фактори на работния процес – вид труд, поза, вдигане и пренасяне на тежести, наложен ритъм, монотонност;
- Психо-сензорни изисквания /внимание/;
- Организация на труда;
- Състояние на средствата за индивидуална защита;
- Спазване на нормативите за безопасност – електробезопасност, пожаро-безопасност, аварийни и евакуационни планове, инструкции на дружеството;
- Влиянието на опасности, които се пораждат извън работното място.
Класификация на трудовите дейности
- Изготвяне на списък на трудовите дейност;
- Групирането им по рационален начин;
- Събиране на необходимата информация за тях.
Идентифициране на опасностите при различните трудови дейности
- установяване:
- наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети;
- на възможните пътища и начини за въздействие на опасностите;
- обектите, на които могат да бъдат увредени хора, имущество, работна или околна среда.
- систематично проучване на всички аспекти на дейността:
- анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект;
- отчитане на необичайни операции по време на работа, на непланирани, но предвидими събития или възможности за възникване на промишлени аварии;
- анализ на разпоредбите за осигуряване на здраве и безопасност при работа и на приложените предпазни мерки.
- определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди.
- отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.
- идентификация на опасностите при различни трудови дейности /на различните типовопредставителни работни места/, чрез разработване на контролни карти, даващи най-обща информация за класификацията на вредностите и за обща идентификация на възможните проблеми.
Определяне на работещите, изложени на опасности
- Работещи, чиято дейност е пряко свързана с опасността;
- Работещи, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;
- Външни лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;
Определяне елементите на риска
За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, а именно:
- вероятност за нанасяне на тази вреда;
- експозиция;
- тежест на вредата.
ВЕРОЯТНОСТТА за нанасяне на вреда се преценява по:
- честотата, продължителността и спецификата на излагане;
- вероятността от възникване на опасно събитие;
- техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;
- човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата – квалификация, опит и практически знания и умения, осмисляне на рисковете, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични аспекти и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска.
ЕКСПОЗИЦИЯТА е времето на въздействие на идентифицираната опасност върху работещите, честотата и интензитета на действащия фактор.
ТЕЖЕСТТА на вредата се преценява съобразно:
- вида на обектите, подлежащи на защита: хора, имущество, работна и околна среда;
- тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето- незначителни, сериозни, опасни, фатални;
- обхвата на вредата.
Коронавирус COVID 19 оценка на риска – Основни понятия
ВРЕДА | физическо нараняване и/или увреждане на здравето, което може да причини временна или трайна неработоспособност, в изключително тежки случаи и смърт на засегнатите лица; |
ОПАСНОСТ | възможен източник на вреда; Опасността може да произтича от определено свойство или присъща способност на работното оборудване, инструменти, съоръжения, машини и др., както и технологии, които предизвикват вреда, включително и увреждане на човека. Опасността може да произтича от временно или инцидентно състояние на работното място, пътищата към и от него, от факторите на работната среда и работния процес. По природа те биват: физични, механични, химични, биологични, психо-социални и др. По произход факторите са свързани с естеството на работния процес, технологичните нарушения, вида и качеството на работното оборудване, състоянието на санитарно-техническите съоръжения, организацията на работното място, вида и размерите на работните помещения. |
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОПАСНОСТ | процес на установяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики; |
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЛИЦА | процес на установяване на лицата, пряко засегнати от опасностите; лицата, които при изпълнение на служебните си задължения присъстват на същото работно място и могат да получат идентични увреждания; външни лица, присъстващи случайно; |
РИСК | вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия, т.е. вероятността да се реализира опасността, която да засегне здравето и живота на работещите; |
ЕЛЕМЕНТИ НА РИСКА | тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази вреда, които са в зависимост от повторяемостта и продължителността на експозицията; |
ОПАСНО СЪБИТИЕ | ситуация, в която човек е изложен на опасност, която довежда до вреда; |
АНАЛИЗ НА РИСКА | използване на разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне елементите на риска; |
ОЦЕНКА НА РИСКА
| процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на база анализ на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори, като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти; |
ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКА | процес на анализ и оценка на риска; |
ОЦЕНИТЕЛ НА РИСКА | лице, което оценява риска; |
Коронавирус COVID 19 оценка на риска – Документиране
- Заповед за извършване оценка на професионалните рискове;
- Програма за оценяване на риска;
- Списък на трудовите дейности;
- Идентифицирани опасности;
- Карти за оценка на риска с групите работещи, изложени на професионалните рискове;
- Използвани данни от наблюдения, изследвания и проучвания от специализирани лаборатории и звена;
- Препоръчани мерки от оценители. Взети решения при оценяването на риска, включително информацията, на която те се основават;
- Използвана нормативна база и информация;
- Приети мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА
Фирма ХХХ ХХХ е …..
Фирма ХХХ ХХХ осигурява/предоставя:
Организационна структура на Фирма ХХХ ХХХ:
Обект на настоящата оценка е Фирма ХХХ ХХХ
При поява на нововъзникнал риск работодателите имат задължение да допълнят оценката на риска по работните места с оценяване на нововъзникналия риск, в случая от разпространение на коронавируса (2019-nCoV), както и да разпишат мерки минимизирането му. Мерките, които следва да са съобразени с предписанията на здравните органи, са насочени в две направления: организационни и технически. В оценката на риска и разписването на мерките следва да участва лекарят от Службата по трудова медицина, с която предприятието има договор. Задължението както за разписването на мерките, така и по контрола за тяхното изпълнение, е вменен на работодателя.
ИДЕНТИФИЦИРАНИ ОПАСНОСТИ ПРИ РАБОТА
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗАРАЗА ОТ КОРОНАВИРУС
Новият Коронавирус 2019-nCov, временно наричан 2019-nCoV, е идентифициран в Китай в края на 2019 г. и е нов щам на коронавирус, който досега не е бил откриван при човека.
Коронавирусите са вируси, които циркулират сред животните, но за някои от тях се знае, че засягат хората. След като заразят хората, те могат евентуално да се предават от човек на човек.
Въпреки че източник на инфекцията са животни, сега вирусът се предава от човек на човек, изключително бързо, подобно на SARS- CoV и MERS-CoV. Вирусът се предава главно чрез въздушни капчици, когато хората кихат, кашлят или издишат, както и от замърсени повърхности.
Инкубационният период за коронавирус 2019-nCoV (т.е. времето от контакта с болен и появата на симптоми) понастоящем се изчислява на между 2 до 12 дни. Докато хората са предимно заразни, когато проявяват (грипоподобни) симптоми, има индикации, че някои хора могат да предават вируса без да са налице някакви симптоми или преди симптомите да се появят.
Ако хората с коронавирус 2019-nCoV са изследвани и диагностицирани своевременно и се прилагат строги мерки за контрол на инфекциите, вероятността за трайно предаване на вируса от човек към човек в обществото в ЕС/ЕИП е ниска. Системното прилагане на мерки за профилактика и контрол на инфекциите бяха ефективни при контролирането на SARS- CoV и MERS-CoV.
От известното досега, вирусът може да причини умерени грипоподобни симптоми като:
- треска
- кашлица
- затруднено дишане
- мускулни болки и
- отпадналост.
По-сериозните случаи развиват тежка пневмония, остър респираторен дистрес синдром, сепсис и септичен шок, които могат да доведат до смъртта на пациента. Хората със съществуващи хронични заболявания са по-предразположени към тежко протичане на заболяването.
Обикновено малките деца, възрастните хора и тези със съпътстващи заболявания (например артериална хипертония, сърдечни заболявания, диабет, чернодробни заболявания и респираторни заболявания) се очаква да бъдат изложени на по-голям риск от развитие на тежки симптоми.
Няма специфично лечение за това заболяване, така че подходът, използван за лечение на пациенти с инфекции, свързани с новия коронавирус, е за лечение на клиничните симптоми (например треска). Поддържащата грижа (например поддържаща терапия и мониторинг – кислородна терапия, поддържане на телесен баланс на течностите и антивирусни лекарства) може да бъде много ефективна за заболелите.
ИЗПОЛЗВАНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
- Кодекс на труда (Обн. ДВ бр.26, бр.27/1986 г.)
- Кодекс за социално осигуряване (Обн. ДВ бр.110/1999 г.)
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд (Обн. ДВ бр.124/1997 г.)
- Закон за здравето (Обн. ДВ бр.70/2004 г.)
- Закон за управление на отпадъците (Обн. ДВ бр.86/2003 г.)
- Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
- Наредба № 3 от 25.02.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;
- Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска;
- Наредба № 5 от 20.04.2006 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение;
- Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа;
- Наредба № 4 от 03.11.1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията.
Добре е да се запознаете и с материалите ни свързани с провеждането на инструктаж:
ЧЕСТО ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНСТРУКТАЖИ
Полезна информация за обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа
Коронавирус COVID 19 програма за инструктаж на служителите
Коронавирус COVID 19 инструктаж на служителите
Материали
Материали по темата, които трябва да се прочетат задължително:
Коронавирус COVID-19 предпазни мерки
Коронавирус COVID 19 ограничаване на рисковете на практика
Тук може да видите едно полезно и интересно видео със субтитри Песен за миене на ръцете и за COVID-19
При допълнителни въпроси, моля пишете ни на zbutinfo@gmail.com
Не забравяйте да се абонирате за новите ни публикации и материали!