Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – основно право на всеки
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – основно право на всеки
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – основни права
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ. Едва ли има човек, който да не носи в себе си чувството за своите права и достойнство. Тези права са естествени и произтичат от неговата биологична и социална същност, те са свързани със самото му съществуване. Най-общо те се свеждат до неговата свободни воля и мисли (равенство между всички, в качеството им на хора, право на убеждения, свобода на мисълта, право на избор и други) и правото на физическо съществуване (право на живот, право на собственост, право на придвижване и други).
Доколкото съществуването на човек е пряко свързано с труда, който от своя страна осигурява средства за съществуване, развива знанията и уменията на индивида, и не на последно място осмисля живота му, съвсем естествено е правото на живот да е неразривно свързано с правото на труд.
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ = „право на здравословен и безопасен труд”
Тъй като трудът може да бъде и източник на опасност, т.е. да бъде в разрез с основополагащото „право на живот” съвсем естествено е „правото на труд” да се разшири до „право на здравословен и безопасен труд”. Естествено е при определени обстоятелства да съществуват опити за нарушаване на човешките права, което от своя страна поражда правото на съпротива и защита.
В исторически план правата на човек като социално същество се развиват от „право на индивида” до „право на гражданина”. Със създаването и развитието на държавата съвсем естествено е тя (държавата) да заеме особената си роля, както като субект създаващ среда, която осигурява правата на гражданина и индивида, така и като гарант за спазване на тези права при всякакви обстоятелства. Най-общо това става чрез определяне на политиката, създаване на закони, и механизми и институции, контролиращи спазването на законите. В целия този процес ключова роля играе и отделния човек посредством активна, в рамките на закона позиция за отстояване на собствените му права, което пък от своя страна предполага тяхното добро познаване.
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г.
За пръв път правата на индивида и правата на гражданина се определят по аналогичен на съвременните разбирания за тях начин в превърналата се в символ на демокрацията френска Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. Според нея:
Член 1: Хората са и остават по рождение свободни и равни по права.
Член 2: Целта на всяко политическо обединение е съхраняването на естествените и неотменни човешки права. Тези права са свобода, сигурност и противопоставяне срещу потисничество. Член 4: Свободата се състои в това, да можеш да правиш всичко, което не е във вреда на другите. По този начин упражняването на естествените права на всеки човек се ограничава само от това, да се осигури на другите членове на обществото ползването на същите права. Тези граници могат да бъдат поставени само от закона.
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – основни човешки права в международни документи
Въпросите, отнасящи се до правата на човека в сферата на труда присъстват практически във всички международни документи и правни норми, огласени след втората световна война. Всички те категорично наред с правото на труд определят и правото на здравословни и безопасни условия на труд като основни човешки права.
Всеобща декларация за правата на човека
Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г.
Член 23
Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
Международен пакт за икономически, социални и културни права
Приет и открит за подписване, ратификация и присъединяване с резолюция 2200 А XXI на Общото събрание на ООН от 16 декември 1966 г. Влязъл в сила на 03.01.1976 г. Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. – ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила за България от 23.03.1976 г. Обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г. Член 6
Член 6
Държавите – страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право.
Член 7
Държавите-страни по този пакт, признават правото на всяко лице да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд…
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (съвет на Европа) Допълнена с Протокол№| 2 от 6 май 1963 г., изменена с Протокол № 3 от 6 май 1963 г., Протокол № 5 от 20 януари 1966 г., Протокол № 8 от 19 март 1985 г. (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7 септември 1992 г.)
Член 4
Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
Харта на основните права на Европейския съюз.
Член 5
Забрана на робството и на принудителния труд
Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
Член 31
Справедливи и равни условия на труд
Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Член 153 (предишен член 137 от ДЕО)
- С оглед постигането на целите на член 151, Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки в следните области:
а) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;
б) условия на труд;
Международната организация на труда (МОТ)
Когато говорим за правото на здравословен и безопасен труд в международен план не може да не отбележим особената роля на Международната организация на труда (МОТ) – специализирана агенция на ООН, със седалище в Женева основана на 11 април, 1919. От своето създаване до днес тя е разработила много на брой конвенции и препоръки, отнасящи се до разглежданата тема.
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – национално законодателство
Правото на здравословни и безопасни условия на труд е ясно и недвусмислено определено и от националното законодателство. В специална глава на Конституцията на република България са посочени основните права и задължения на гражданите (забележете: правата и задълженията са посочени като равнопоставено присъстващи в основния закон на държавата). Според конституцията: Чл. 48.
- Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
- Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
- Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
- Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
- Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 56.
Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57.
- Основните права на гражданите са неотменими.
- Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Здравословни и безопасни условия на труд ЗБУТ – обобщение
Цитираните по – горе текстове от конституцията са пределно ясни и не се нуждаят от коментар. В обобщение те почиват на принципите, които логично присъстват в човешкото мислене, а именно:
- Правото на живот и правото на труд са основни човешки права.
- Следствие – Правото на здравословни и безопасни условия на труд е основно човешко право.
- Правата пораждат задължения.
- Държавата чрез закон определя правата и контролира спазването им.
- Законът определя правата и задълженията.
- Съществуват случаи в които правата трябва да се отстояват с предвидените в закона средства.
- За да отстояваме правата си трябва да ги познаваме.
- Правата на един не бива да накарняват правата на другите.
Тези принципи подробно са развити в специалните закони – Закон за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекс на труда. Тези нормативни актове определят правата и задълженията на всички страни, имащи отношение към правото на здравословни и безопасни условия на труд на отделния индивид, доразвиват законовата рамка, определена от Конституцията на страната.
Още полезни и нтересни публикации, може да прочетете в ПУБЛИКАЦИИ
