ЗБУТ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ИСТОРИЯ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Полезна статия за основните принципи на здравословните и безопасни условия на труд ЗБУТ, история и законодателство!

СЪЩНОСТ НА ЗБУТ

ЗБУТ
ЗБУТ

Произхода на професията „ Осигуряване на Безопасност и здраве при работа“ e във времето до назначаването на първите инспектори във фабрики във Великобритания през 1833 г. или по-точно, към Закона от 1844 г. (GB 1844), когато законовите изисквания са въведени първоначално във връзка с мерките за предотвратяване на аварии като обезопасяване на машините.

На 1 януари 1885 в Русия влиза в сила Указ за работата на малолетните и непълнолетните, които работят в промишлените предприятия – продължителността на работния ден на децата на възраст от 12 до 15 години не трябва да надвишава 8 часа на ден. Забранява използването на детски труд през нощта. През 1886 г. е издаден Закон за правилата, свързани с условията на труд на работниците в заводите – Защитата на живота и здравето на работниците е задължение на предприятието. През 1897 г. е издаден Закон за ограничаване на работния ден – до 11 часа и създаване почивен ден.

През 1890 г. се провежда конференция в Берлин с представители на петнадесет европейски държави:

  • приети са първите международни трудови стандарти;
  • одобрен е правилник относно надзора на безопасността на труда и здравето, който да се извършва от специално обучени, квалифицирани специалисти, назначени от правителството и независими от всички работодатели или от служители.

Най-напредналите предприемачи от UK, Германия и Франция излагат идеята за необходимост от правителствена намеса в областта на безопасните и здравословни условия на труд и регламентиране на конституционно задължение на правителството за защита на живота и здравето на работниците. Причината е, че опасният труд подкопава здравето и отнема живота на настоящите и бъдещи войници. Движещата сила в оформянето на критериите на достойни условия на труд са политически, икономически и социални приоритети в част от обществото.

Първите специализирани технически инспектори са назначени в Обединеното кралство през 1899 г. Първите национални музеи за безопасност на труда са създадени в Германия, Холандия и Обединеното кралство през 1890 година. Те показват експонати на обезопасени машини, лични предпазни средства и други превантивни мерки и се използват като учебни заведения за индустриални групи. Същите формират далечните предци на съвременните национални институти за безопасност на труда на работното място.

І етап – Технологичната епоха (до 1950 г.)

БЗР се разглежда от чисто техническа гледна точка –  като обезопасяване на машините. Инциденти, които не са имали технически контролируеми причини, не са се докладвали от инспекторите, тъй като са се приемали за непредотвратими. След 1920 г. се прибавя втора насока, с проучванията на Британския изследователски борд за индустриалната умора (по-късно обозначавана като професионално здраве), като предпоставка за злополука. Това поставя началото и на поредица от задачи, свързани с подбора и обучението на работниците. Тази първа “технологична епоха” на БЗР все още е важна насока в задачите, които се изпълняват.

ІІ етап – Епохата на “човешкия фактор” (1950 – 1980)

След възникването на ергономията вниманието се  насочва към проектирането на работните места и интерфейса човек-машина.

ІІІ етап – Епохата на управлението на безопасността на труда (след 1980)

Основните задачи са:

  • оценка на безопасността на труда на работното място първо на етапа на проектирането;
  • разработването и измерването на ключови показатели за оценка на безопасност на труда на работното място;
  • одит на системата за управление на безопасността на труда на работното място;
  • оценка и разработване на:

– мерки за превенция;

– обучение;

– информация и мотивация;

– управление и култура на безопасността на труда на работното място;

– инспекция;

– поведенчески одити на работното място и други проверки за съответствие;

– разследване на произшествия и процедури при спешни случаи.

ВАЖНИ ДАТИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ПО ЗБУТ В БЪЛГАРИЯ:

  • 09.1905 год. – влиза в сила ЗАКОН за женския и детския труд в индустриалните заведения на България;
  • 11.1907 год. – влиза в сила ЗАКОН за инспектората по труда;
  • 06.1917 год. – влиза в сила ЗАКОН за хигиената и безопасността на труда;
  • 09.1936 год. – влиза в сила НАРЕДБА-ЗАКОН за трудовия договор;
  • 1951 год. – влиза в сила КОДЕКС на труда, 1951 г.;
  • 01.1987 год. – влиза в сила КОДЕКС на труда, 1986 г.;
  • 12.1997 год. – влиза в сила ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд.

За първи път в Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения (обн. “Държавен вестник” на 23.03.1905 г.) се регламентира:

  • Обхват на закона – всички индустриални заведения с жени и деца;
  • Задължения на работодатели и ръководители – декларация за тях;
  • Работни помещения – да бъдат хигиенични и да няма опасности за работниците;
  • Работно оборудване – оградено и с мигновени спирачки;
  • Вътрешна нормативна уредба – Вътрешни правилници по БЗР и т.н.;
  • Специална закрила на децата – забрана за опасен и нощен труд;
  • Специална закрила на жените – забрана за нощен труд;
  • Почивки – 1 час на 8 часа и 2 ч. на 10 часа; 1 ден седмично;
  • Трудови книжки – безплатни; без тях не се допускат на работа;
  • Инспектори по труда и комитети по труда;
  • Административно-наказателни разпоредби.

От 1950 Международната организация по труда (МОТ) и Световната здравна организация (СЗО) споделят обща дефиниция за трудовото здраве. Тя е приета от обща комисия по трудово здраве на МОТ и СЗО на нейната първа сесия през 1950 г. и е обновена на нейната 12-та сесия от 1995 г. Дефиницията е следната:

“Трудовото здраве” има следната цел:

  • да поддържа най-висока степен на физическо, психическо и социално благосъстояние на работещите във всички професии;
  • превенция по отношение на нарушаване на здравето на работещите, причинено от условията на труд;
  • защита на работещите в тяхната заетост от рискове, произтичащи от негативни и вредни фактори по отношение на здравето;
  • поддържането на работещият в работни условия, пригодени за физиологичните му и психически възможности и, като цяло – адаптация на работата към човека и на всеки човек към неговата работа”.

МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА (МОТ)

Конвенция № 155 от 1981 год. на МОТ относно безопасността и здравеопазването на трудещите се и работната среда.

ОБХВАТ –Всички отрасли на икономиката, включително държавната администрация “Трудещи се” – всички работещи лица, включително държавните служители.

ОСНОВЕН МОМЕНТ – всяка държава членка да формулира, да прилага и преразглежда националната политика по БЗР.

ЦЕЛ НА ПОЛИТИКАТА по БЗР –  да предотвратява злополуките и уврежданията на здравето, свързани с работата, и да намалява до минимум рисковете в нея.

ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ –  държавата да се консултира с представителните организации на работодателите и на трудещите се.

Основните принципи на новата философия за безопасност и здраве при работа, МОТ (член 5)

Член 5. 1. Принцип на превенцията – още в етапа на проектирането на всяка една работа трябва да бъдат отстранени причините за злополуките и уврежданията на здравето на трудещите се в основните компоненти на работата:

  • при проектиране на работните помещения;
  • при проектиране на работната среда;
  • при проектиране на машините и инструментите;
  • при проектиране на производствените процеси;
  • при проектиране на материалите – химически, физически и биологически вещества и агенти;
  • при проектиране на организацията на труда.

Основните принципи на новата философия за безопасност и здраве при работа, която да бъде в националните политики на държавите членки на МОТ

Член 5….     2. Установяване на връзките, които съществуват между материалните компоненти на труда и лицата, които извършват или проверяват окончателно работата.

  1. Приспособяването на машините, материалите, работното време, организацията на труда и на производствените процеси към физическия и умствения потенциал на трудещите се.

Основните принципи на новата философия за безопасност и здраве при работа, която да бъде в националните политики на държавите членки на МОТ

Член 5 …     4. Осигуряване на необходимата професионална и допълнителна подготовка, на квалификацията и мотивацията на лицата, които работят, за да бъде постигнато задоволително ниво на безопасността и хигиената на труда в предприятието.

  1. Осъществяване на контакти и сътрудничество на всички нива – на работна група, на предприятие и на всички други подходящи равнища, до национално ниво включително.

Основните принципи на новата философия за безопасност и здраве при работа, която да бъде в националните политики на държавите членки на МОТ (член 5)

Член 5… 6. Закрила на трудещите се и на техните представители срещу всички дисциплинарни мерки, които са последвали след извършени от тях с пълно право действия, за да бъде постигнато задоволително ниво на безопасността и хигиената на труда в предприятието.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ – РАМКОВА ДИРЕКТИВА ЗА ЗБУТ

Директива на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (89/391/ЕИО)

Основание – член 118а от договора за образуване на Европейската общност, който предвижда Съветът да приема с директиви минимални изисквания за насърчаване на подобренията, в частност на работната среда, за да се гарантира по-добро ниво на закрила на безопасността и здравето на работниците.

Предмет:

  1. Въвежда превантивни мерки за насърчаване на подобрения на безопасните и здравословни условия на труд на работниците.
  2. Въвежда общите принципи за предотвратяване на професионалните рискове и опазване на здравето:
  • информиране;
  • консултации;
  • балансирано участие – в съответствие с националното законодателство и/или практика, обучение на работниците и техните представители.
  1. Въвежда общите насоки за прилагането на горепосочените принципи.

Директивата въвежда като важен елемент принципа за „оценка на риска“ и определя неговите основни елементи, например:

  • идентифициране на опасностите;
  • участие на работниците;
  • въвеждане на подходящи мерки при поставяне на приоритет върху отстраняването на риска при източника;
  • документиране и периодична преоценка на опасностите на работното място.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗБУТ В БЪЛГАРИЯ

Законът за здравословни и безопасни условия на труд ЗЗБУТ въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността  и здравето на работещите за:

  1. Превенция на професионалните рискове.
  2. Защита на безопасността и здравето.
  3. Отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост.
  4. Информиране, консултации, обучение.
  5. Балансирано участие (чл. 1, ал. 2).

Основни принципи на държавната/фирмената политика за осигуряване на ЗБУТ в България

  1. Принцип на превенциятана професионалните рискове – “превенция” са всички мерки, които се предприемат или планират на всички етапи на работа в предприятието, за предотвратяване, ограничаване и/или отстраняване на професионалните рискове.
  2. Закон заздравословни и безопасни условия на труд
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) РАБОТОДАТЕЛЯТ е длъжен да осигурява ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД ЗБУТ на РАБОТЕЩИТЕ, като прилага необходимите мерки, ВКЛЮЧИТЕЛНО:
  • превенция на професионалните рискове;
  • предоставяне на информация и обучение;
  • осигуряване на необходимата организация и средства.
  1. Основни подходи/меркив държавната/фирмената политика за осигуряване на ЗБУТ
Чл. 4. … (3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:
  1. избягване на рисковете;
  2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
  3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
  4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
  5. Основни подходи/мерки/заповедив държавната/фирмената политика за осигуряване на ЗБУТ
Чл. 4. …       5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
  1. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
  2. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
  3. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
  4. използване с предимство на колективните средства за защита пред личните предпазни средства;
  5. даване на съответни инструкции на работещите.

Още полезни статии може да намерите в другите ни категории:

Надяваме се, че сме Ви полезни!

Очаквайте и следващите ни публикации!