ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
В тази публикация ще дадем полезна информация за трудова злополука
ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
Прието е, че от злополуките работодателят може и трябва да се поучи, но обикновено много малка част от тях извличат поука от конкретните случаи.
Трудова злополука – определение
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Трудова злополука е и злополука, станала с осигурените лица по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
мястото за получаване на възнаграждение.
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Трудова злополука – уведомяване
Работодателят е длъжен да уведоми незабавно териториалното поделение на НОИ, териториалната администрация на ИА „Главна инспекция по труда” и другите компетентни органи за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания.
Когато трудовата злополука е довела до инвалидност или смърт, задължително се уведомява и прокуратурата.
При необходимост от спешни консултации и отговори относно трудова злополука, задължително трябва да се обърнете към облужващата ви служба по трудова медицина.
Прилагаме една примерна схема за уведомяване при трудова злополука, която се надяваме да Ви бъде полезна.
Трудова злополука – установяване
Установяването на трудовата злополука е съвкупност от действия, които следва да се осъществяват от компетентни органи и лица, и по регламентиран от работодателя ред. Целта е да се установи всеки един от елементите на трудовата злополука и да се прецени дали тя се класифицира като трудова. Този ред може да бъде определен в Правилника за вътрешния трудов ред или със заповед на ръководителя на предприятието.
Създадената организация за действия при трудова злополука цели:
да се уточни редът за уведомяване на ръководителя или длъжностното лице;
да се определят лицата, които ще участват при разследване на обстоятелствата (по цехове, смени);
да се определи редът за провеждане на обучение на членовете на комисията по разследването.
Редът по установяването на трудова злополука включва:
Разследване на обстоятелствата по злополуката (от работодателя).
Работодателят във всички случаи прави собствено разследване на причините за злополуката. Разследването цели събиране на доказателства и установяване на всички факти, свързани с злополуката.
След като ръководителят на предприятието бъде уведомен за станала злополука, започва вътрешно разследване на обстоятелствата. То трябва да завърши до 3 работни дни, тъй като тогава изтича срокът за деклариране на злополуката пред териториалното поделение на НОИ.
Разследването се прави за всяка трудова злополука. То започва незабавно след уведомяването от непосредствения ръководител, от пострадалия или от свидетел на злополуката. Разследването на трудовите злополуки трябва да става по ред, установен от работодателя и конкретизиран за всеки отделен случай.
Извършва се от комисия, определена със заповед на работодателя. В състава на комисията следва да бъдат включени:
длъжностни лица с ръководни функции, имащи отношение към мястото и характера на злополуката (ръководител на цех, звено, механик, енергетик, технолог и др.);
длъжностното лице по безопасност и здраве при работа;
представител на службата по трудова медицина;
представител на работниците и служителите от комитета по условия на труд.
При разследване на злополуката има право да присъства и пострадалият или негов представител:
работник или служител от същата професия;
член на семейството или сродник;
представител на синдикалната организация, в която членува;
представител на работниците от комитета или групата по условия на труд.
В този случай, задължение на работодателя е да осигури възможност на представителите на пострадалото лице пълноценно да участват при разследването.
Разследване причините за злополука, организирано от НОИ.
Със заповед на ръководителя на териториалното поделение на НОИ се разследват злополуки, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи, когато злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основания да се предполага, че злополуката ще доведе до такъв край пострадалия. В тези случаи производството по разследване на злополуката се открива незабавно независимо от това, дали е подадена декларация от работодателя.
Със заповедта на ръководителя на териториалното поделение на НОИ се определят:
председател на комисията, който задължително е представител на териториалното поделение на НОИ;
представител на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”;
кои компетентни органи ще бъдат поканени да участват.
В зависимост от конкретния случай в разследването на трудовата злополука могат да участват представители на ГД „Инспекция за държавен технически надзор”, КАТ, ДАИ, служба „Контрол на общоопасните средства” към МВР, ДАНС, ПБЗН и др.
Като членове на комисията, която ще разследва трудовата злополука се включват и по един представител на работодателя и на работещите от състава на комитета или групата по условия на труд, посочени от работодателя.
И в този случай право да присъстват при разследване на трудовата злополука има пострадалото лице или негов представител.
Разследването на причините за злополуката, организирано от НОИ, не заменя вътрешното разследване в предприятието.
При „нетравматични увреждания” се провежда разследване, организирано от ТП на НОИ и резултатите, оформени в протокол, се предоставят на ТЕЛК/НЕЛК за произнасяне по причинната връзка. Понятието „нетравматични увреждания” обхваща случаите, обявени за злополука, при които определянето на връзката между условията на труд, при които е станала злополуката, и получените увреждания е от компетентността на медицинските органи по експертиза на работоспособността. Това понятие включва случаите на внезапна смърт на работното място, неизяснени обстоятелства около инциденти или неясен механизъм на получаване на увреждането, документирано в болничния лист или други медицински документи.
След приключване на разследването се съставя писмен протокол, в който се отразяват установените факти.
Протоколът от разследването на трудовата злополука (и в двата случая на разследване – от работодателя и от НОИ), трябва да съдържа данни за:
– осигурителя;
– пострадалите лица;
– място и време на трудовата злополука;
– свидетелите на злополуката, включително лицето оказало първа помощ, ако има такова;
– вида на работното място;
– обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия;
– специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор;
– отклонение от нормалните действия и условия и материалният фактор, причинил тези отклонения;
– начин на увреждане и материалният фактор причинил увреждането;
– допуснати нарушения;
– лицата, допуснали нарушенията;
– анализ на причините за злополуката;
– необходими мерки за недопускане на подобни злополуки.
Приложения към протокола от разследване на трудова злополука
Като приложение към протокола се прилагат:
- систематизирани данни от проведените измервания;
- заключенията от извършените лабораторни изследвания;
- писмените свидетелски показания;
- опис на събраните веществени доказателства;
- скици, схеми, заключенията на експертите;
- други материали и документи, на основата на които е формирано заключението на комисията.
Екземпляр от протокола задължително се предоставя на ТП на НОИ, на пострадалия или на неговите наследници, на осигурителя (работодателя) и на членовете на комисията за разследване.
Пострадалият или неговите наследници подписват протокола, че са запознати с него, и ако не са съгласни с констатациите или начина на провеждане на разследването, могат да дадат писмени възражения, които се прилагат към протокола.
Трудова злополука – последователност на действия
Прилагаме една примерна схема за действия при трудова злополука, която се надяваме да Ви бъде полезна.
Деклариране на трудовата злополука и обстоятелствата, при които е станала.
Декларирането на трудовата злополука става в съответното териториално поделение на НОИ, чрез декларация по утвърден образец.
Ако при разследването на обстоятелствата, при които е станала злополуката, има основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят на предприятието или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да подадат в териториално поделение на НОИ по регистрация на осигурителя следните документи:
– декларация по образец, утвърдена от управителя на НОИ;
– протокол от извършено вътрешно разследване на трудовата злополука;
– копие от болничен лист при временна неработоспособност.
Когато при трудова злополука има повече пострадали, декларацията се подава за всяко пострадало лице.
В случай, когато работодателят прецени, че злополуката не е трудова и не я декларира, пострадалият работник или служител, или неговите наследници имат право да подадат декларация в териториалното поделение на НОИ. Това право е със срок до една година от настъпването на злополуката.
На основа на представените данни в седем дневен срок от декларирането на трудовата злополука, НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката като трудова по утвърден формуляр. Разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя и от пострадалия, или от неговите наследници по реда на КСО. Жалбата се подава пред ръководството на съответното териториално поделение на НОИ. Срокът за обжалване на разпореждането е 14 дневен.
Регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Работодателят (осигурителят) поддържа регистър на трудовите злополуки, който съдържа:
номер и дата на декларацията за трудовата злополука;
входящ номер на декларацията в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
трите имена, ЕГН на пострадалото лице;
мястото и времето на злополуката;
номер и дата на разпореждането на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт за приемане или неприемане на злополуката като трудова;
последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност, смърт);
брой на дните (календарни и работни) от злополуката.
Трудови злополуки – регистър и съхранение на декларациите
Осигурителят с писмена заповед определя лице за поддържане на регистъра и за съхраняване на декларациите за трудови злополуки. Съхраняването е за срок не по-малък от 5 години, считано от датата на регистрацията. Данните от декларациите за трудовата злополука се включват в информационна система за трудови злополуки, която се поддържа от НОИ.
Може да прочете и другите ни публикации за трудова злополука и трудоустрояване. Те се намират в категории: трудова злополука и трудоустрояване.
Още полезни и интересни публикации за ЗБУТ. Може да видите в нашите ПУБЛИКАЦИИ.