Електрически ток опасности при работа с електрическите уредби и съоръжения

В тази публикация ще дадем полезна информация за електрически ток и опасностите при използване на електрическите уредби и съоръжения

Електрически ток опасности при работа с електрическите уредби и съоръжения се свързват с:

 Удар от електрически ток

 Термични травми / изгаряния

 Пожари и експлозии

      Удар от електрически ток

Това е най-често срещаната причина за смъртни и инвалидни електрозлополуки. Задължително тези опасности трябва да залегнат в изготвената оценка на риска!

Човек може да получи удар от електрически ток когато:

 е част от електрическата верига. Това най-често може да стане ако липсва защитен проводник (съоръжението е незанулено). Тогава, вместо през защитния проводник, електрическият ток ще премине през тялото му;

 докосне части, които се намират под опасно напрежение. Това могат да бъдат кабели и проводници с нарушена изолация или елементи на електрическите съоръжения, станали достъпни поради счупени или липсващи капаци или отворен (счупен) корпус. Тази ситуация е изключително опасна когато човек стои на мокра или влажна повърхност.

 приеме за изключени електрически съоръжения, които са под напрежение и започне работа по тях.

Това са само някои възможни ситуации.

Винаги е нужно повишено внимание и познаване на основни правила когато се работи с електрически уредби и съоръжения.

Степента на поражение при протичане на електрически ток през човека зависи от:

 пътя на електрическия ток през тялото;

 вида и големината на напрежението. Колкото по-високо е напрежението, под което е попаднал човек, толкова по-силен ток ще премине през неговото тяло. Променливото напрежение 220 V, което използваме в домовете и предприятията, предизвиква преминаване на опасен ток през тялото на човек, който може да предизвика смърт. В зависимост от средата, допустимите допирни напрежения с промишлена честота са 50 V и 25 V. При работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни – 12 V;

 повърхността, върху която човек стои. Мократа или влажна повърхност провежда добре електрическия ток. Поради тази причина работите в мокри (влажни) помещения или на открито са свързани с повишена или особена опасност за поражение от електрически ток;

 кожата на човека. Мократа кожа е по-проводима. В тази връзка работа в мокри (влажни) помещения и при температура над 35 0С (обилно изпотяване) са свързани с повишена или особенна опасност за поражение от електрически ток. Като следствие от горното работите на открито са особено опасни за поражение от електрически ток.

Ефекти при протичане на електрически ток през човека
Ефекти при протичане на електрически ток през човека

 времето през което протича ток през човешкото тяло

Токове до 10 mA се считат практически безопасни.

Термични травми (изгаряния)

Протичането на големи токове е свързано с отделяне на значителни количества топлина и температури, достигащи хиляди градуси. Такива са токовете при къси съединения. Много електротехници са пострадали в резултат на попадане в зоната на дъга от къси съединения предизвикани от тях самите.

Пожари и експлозии

Електричеството притежава енергия, която може да генерира топлина и да предизвика пожар или взрив.        Най-често това става по един от следните начини:

– Електрическата искра и електрическата волтова дъга възникват в пожаро опасна или взривоопасна среда

– Претоварени и поради това прегрети електрически проводници са в контакт с леснозапалими или горими материали.

– Отделни елементи на електрическите съоръжения и инсталации при претоварване или лоши контактни съединения също могат да се нагреят до недопустимо високи температури. Такива елементи най-често са контакти, щепсели и щекери.

Изолацията на някои от проводниците също може да гори.

Най-често срещани причини, предизвикали злополуки от електрически ток

◊ Открити, достъпни тоководещи части, намиращи се под опасно напрежение.

Това се случва при липсващи или отворени врати на електрически табла, липсващи капачки на ключове и контакти, счупени или липсващи части от корпусите на електрически съоръжения.

◊ Започване на работа по неизключено електрическо съоръжение.

Почти винаги това е свързано с неизвършена проверка за отсъствие на напрежение преди започване на работа и много често с погрешно изключване на съоръжение. Причината за последното е свързана с липса на маркировка за предназначението на електрическите апарати, монтирани в таблото и липса или неясно означаване на самите съоръжения.

◊ Неправилно и опасно използване на удължители.

Най-често това е свързано с полагането на кабелите на удължителите под килими, в близост или в контакт с нагрети повърхности, през отворите на врати и прозорци, използването на неподходящи за удължители кабели с твърди жила, заковани с пирони към стената или пода, заместване на стационарни електрически инсталации с удължители, присъединяването на много контакти към един кабел, с извършване на съединителни и разклонителни връзки в контактите на удължителя.

◊ Неосигурени срещу измъкване кабели в мястото на връзката им с щепсела или контактите на удължителя и липсваща или нарушена външна изолация на кабела там.

◊ Счупена, зацапана с боя, подгъната или стопена от късо съединение (липсваща) защитна клема на щепсела или контакта.

◊ Разполагането на машини и съоръжения

по начин, който затруднява достъпа до електрическите табла, използване на такива пътища за превоз на продукция и заготовки, че е възможно удряне на таблата от превозваните материали и транспортните средства. Складиране в близост до електрическите табла готова продукция и заготовки.

◊ Правилата за безопасна работа изискват винаги да е осигурен лесен достъп до електрическите табла,

за да може в случай на авария бързо да се изключи електрическото захранване.

◊ Неправилно изпълнени снадки на кабелите на удължителите с използване за изолационен материал за снадката лепенка “тиксо”,

анкерпласт или други подръчни материали. Снадките на гъвкавите кабели използвани във временните електрически инсталации се изолират чрез самовулканизиращ се електроизолационен материал.

◊ Несъединяването на защитния проводник към защитната клема на щепсела или контакта или липсата на такъв проводник.

Жълтозеленият проводник винаги трябва да се присъедини към защитната (нетоководяща) клема на щепсела или контакта. При контактите захранени с двупроводникови линии нулевият проводник, без да се прекъсва, трябва да се присъедини към защитната клема.

Жълто зелен защитен проводник
Жълто зелен защитен проводник

 

При необходимост от качествени обучения на Вашите служители за електробезопасност, може да се обърнете към колегите от збутобучения.com, които ще ги направят качествено, коректно и на добра цена.

Може да видите и предишните ни публикации свързани с електробезопасността в категория:

Очаквайте и следващите ни публикации за електробезопасност!